ЕВРОПА НЕ Е ВЪВ ВОЙНА. НО ВЕЧЕ СЕ УЧИ ДА ЖИВЕЕ КАТО ПРЕДИ ВОЙНА.
Нещо се променя в Европа.
Не в речите. Не в телевизионните студиа. А по пътищата, железниците, военните полигони и границите.
Германия изгражда в Литва 45-а бронетанкова бригада — около 5000 германски военнослужещи, които трябва да бъдат постоянно разположени на източния фланг на НАТО. Това е първото постоянно разполагане на германско формирование от такъв мащаб извън страната след Втората световна война.
Бундесвер +1
Това вече не е временен лагер за учение.
Строи се инфраструктура. Идват танкове Leopard, бойни машини Puma, артилерия, логистика, комуникации и средства за борба с дронове. Германската армия тренира именно там, където при евентуален конфликт ще трябва да защитава територията на НАТО.
Бундесвер +1
НАТО нарича това възпиране.
И от гледна точка на Алианса логиката е ясна: войната в Украйна продължава, въздушното пространство на държави около нея вече многократно е било нарушавано, а само преди дни въоръжен дрон беше свален над Литва.
Reuters
Но сигурността има една стара и опасна особеност:
това, което едната страна нарича защита, другата може да възприеме като подготовка за нападение.
Русия вижда разширяваща се военна инфраструктура на НАТО на западните си граници. НАТО гледа на руската армия и войната в Украйна като основание да укрепва източния си фланг.
И така започва спиралата.
Повече войски пораждат повече войски.
Повече оръжия — повече оръжия.
Повече страх — повече готовност за употребата им.
Най-опасният момент може да не бъде денят, в който някой политик реши: „Започваме война.“
Историята познава и другия сценарий — инцидент, погрешно разпознат самолет или дрон, грешна заповед, няколко минути за решение и след това събития, които политиците вече не управляват.
И точно затова европейците имат право да задават въпроси.
Каква е крайната цел на това превъоръжаване?
Къде свършва възпирането и къде започва опасната военна спирала?
Какъв е политическият план за намаляване на напрежението, освен още войници, още танкове и още оръжие?
Не твърдим, че утре започва Трета световна война. Това би било безотговорно.
Но също толкова безотговорно би било да гледаме как Европа постепенно се превръща във военен лагер и да убеждаваме гражданите, че нищо особено не се случва.
Случва се.
Европа се въоръжава. НАТО укрепва източния си фланг. Русия отговаря със собствена военна логика. А пространството между двете страни става все по-тясно.
Мирът не се защитава само с оръжие.
Защитава се и с дипломация, канали за комуникация, правила, контрол над въоръженията и най-вече със способността противниците да разговарят, преди някой войник да бъде принуден да натисне спусъка.
Европейците не се нуждаят от паника. Нуждаят се от информация.
Защото информираният човек може сам да прецени дали пред очите му се изгражда по-сигурна Европа — или Европа, която постепенно свиква с мисълта за война.
Косьо Тодоров
