ФИЛИ, ФОБИ И ДРУГИ

https://svobodnoslovo.eu/komentar/fili-fobi-i-drugi/112601 SvobodnoSlovo.eu
ФИЛИ, ФОБИ И ДРУГИ

ФИЛИ, ФОБИ И ДРУГИ

Когато бях малко момче, в Националната математическа гимназия, се забавлявах добре. Там имаше много умни деца – и до сега мисля – най-умните от това време; а с какво да се забавлява истински човек, ако не с умни хора? Отиди в Ибиса или на Луната, но отиди с прости и глупави хора. И ще видиш ти едно забавление: ще тичаш на обратно и ще си мечтаеш да прекараш весел и смислен ден в кръчмата в Световрачане, ако ще, но с умни и интересни хора.

Апропо – сегашният ни премиер е от „моята гимназия“. Той, може би, я нарича „моята гимназия“, но дали е моя или негова – това е сложен, философски и глъбинно-психологически въпрос.

Ще кажа, че в „моята гимназия“ имаше и ужасно скучни дечурлига – толкова бяха всмукани от науката, че приличаха на лунатици, които извършват нощното си сомнамбулно шествие от леглото до хладилника. Те говореха на някакъв жаргон, който никой не можеше да разбере. Най-разбираемите думи в него бяха, да речем: екстраполация на хипербиноми или обратна транскриптаза. Не знам премиерът ни от тях ли е бил или от другите, не го заварих там, така да се каже. 

Но пък забавните си бяха забавни.

Веднъж, на едно контролно по литература, един от забавните ми и остроумни съученици беше написал, че след Освобождението (което сега или трябва да отречем…или поне да пишем с малка буква?!) обществото в България се разделило на русофили, русофоби и…

русофаги.

Небрежно, нали?

Смешка като за между нас си. 

Дали моят приятел и съученик е предполагал, че учителката по литература ще е толкова ерудирана, че да знае, че коренът „фаг“ идва от гръцкото φαγείν – „храна“ или „изяждам“? Дали е вярвал, че смешката му ще мине пред нея? Тъпо е да произвеждаш остроумия сред прости хора – все едно наливаш бира в устата на мъртвопиян. Но може би той е извършвал най-благородния акт: да се шегуваш без да очакваш да те разберат сега и тук; да хвърляш остроумията си във времето и пространството – пък когато им дойде времето – те ще блеснат. Освен това – ние оценявахме шегата му и много и се радвахме. А и учителката я разбра – в НПМГ учителите бяха умни и внимателно подбрани. И не му писа двойка, а само укорително му поговори: „ти си умно момче, бива ли така, ще си имаш неприятности“.

Фриволни шегички. Във времената на руски диктат да напишеш, че някакви български обществени слоеве били настроени да ядат руснаци! Някак - смело и безотговорно. Ще вземат да привикват баща ти в канцеларията на партийния секретар в института, а там може да има и от тия момчета – с шлиферите и със следа върху прическата от скоро свалена фуражка – кадесарите (от комитета за държавна сигурност б.а.). И ще стане тегаво.

Сега не е проблем да напишеш, че в българското общество има русофаги. Всъщност – сега не е проблем да напишеш каквото и да било. Най-многото да ти попречат да го публикуваш където и да било. Ако е обидно и злонамерено, пък ако ще и най-голяма лъжа да е – но ако е насочено срещу Русия – ще мине. Няма да мине, ако е насочено срещу новия ни господар – Америка.

Тук идва моментът да споделя една моя тъга: По времето, когато господар ни беше Русия – ненавиждах Русия. И мислех, че е нормално да ненавиждаш господаря си, па ако ще и да ти хвърля кокали. Аз виждах и тия, на които кокали се хвърляха – във вид на специална храна, приготвяна в кухните на УБО (не се чудете – така си беше) и какво ли не още – благинки и облагички. 

Аз не бях от тия, които получаваха кокали, даже и сенки от кокали. 

Дойде време господар да ни стане САЩ. И аз започнах да ненавиждам САЩ. Просто – няма как да се убедя, че трябва (че е нормално, че е смислено, че е почтено) да се изживявам като куче, като слуга или като роб – та да имам господар и да му въртя опашка (или свирки). Ако господарят е Русия – ще ненавиждам Русия. Ако господарят е САЩ – ще ненавиждам САЩ. Ако господарят е цивилизацията от малки пухкави кълба прежда, притежаващи велик извънземен разум – ще ненавиждам и него. И ето я моята тъга: Видях народа си, или по-специално – една специална, интелигентна, образована част от него – как прави точно противоположното: влюбва се в господаря; и се влюбва толкова бързо във всеки нов господар…

…че дори самият нов господар не може да се осъзнае и не вярва – как така толкова бързо е предизвикал това влюбване?! 

Същите тия умни и образовани, но много влюбчиви мои съграждани – някак извънредно умело намразват бившите си господари-любовници.

По това тази каста (класа, клика, котерия), прилича на проститутка с нежно сърце. 

Тя се влюбва в новия си сводник толкова бързо и толкова страстно – че чак на новия сводник му изглежда съмнителна цялата тая работа. И толкова бързо разлюбва стария си сводник, толкова бързо го намразва страстно – че даже гаргите по дърветата стоят в недоумение и цъкат с език.

Така хубаво си спомням цялата тая наша интелигенция, която четеше Достоевски (един отявлен руски националист, апропо), пееше Висоцки, пиеше водка, използваше крилати фрази на руски за щяло и нещяло и въобще – се „русееше“ по един ярко-курвенски начин…и виждам нея и нейните наследници…които сега правят точно обратното – говорят с яд и горест, че Русия, тая империя на злото, трябва да бъде унищожена, пият уиски и пускат американски крилати фрази и въобще – поамериканчват се от все сърце и душа! Тъгата ми идва не от друго, а от скоростта, с която проститутката сменя любовника си – сводник.

Но ще кажа и така: най-сигурният начин един сравнително неутрален човек да стане „фил“, „фоб“ или даже „фаг“…е да му се противопостави, да се възправи срещу него някой разпенен и фанатизиран човек. Който поддържа някаква крайна и направо налудничава, радикална позиция. Ето – примерно: ти казваш: не харесвам никак Русия, в сегашния си вид тя прилича на източна феодална империя, а и агресивната и политика ме ужасява. Мразя войната и обвинявам Русия за започването и. Но отчитам и всякакви други факти – примерно, че в Русия твърдят, че воюват, за да защитят милионите си сънародници, живеещи в Украйна и подложени на репресии от режима там, който освен това е крайно проамерикански. Склонен съм да чувам и двете страни, склонен съм да мисля и в едната посока – и в другата. Най-малко вярвам на официалната пропаганда. Знам, че тя винаги е лъжа.

Да – казваш така, примерно.

И си умерен, и внимаваш да не се доближаваш ни до единия полюс, ни до другия – защото на полюсите винаги цари лъжа. Това чудесно е илюстрирано и от думите и от поведението на най-мъдрият и нефанатичен (по Стефан Цвайг) европеец – Еразъм Ротердамски: критикуваш и иронизираш всички, като не се присламчваш към позициите на никого.

Но ето точно тогава – срещу теб изправят един разпенен и фанатизиран…човек. От тези – курвите, които се влюбват много бързо в новия си сводник. И намразват много бързо стария. И той ти казва, че си малоумен, че си враг, че си глупак, че си лишен от морал, че си сляп – та не виждаш ли какво става (и ти цитира официалната пропаганда на новите господари).

И тогава…

Тогава е много, много трудно да не се радикализираш и ти. Да не се опълчиш. Да не стигнеш – без да щеш – до другата крайност. Трябва да си много мъдър. Трябва да си…Еразъм.

к.т. филтър

2 Коментара

Фен на Калин

11 months before

А онези, които и тогава и сега фобваха и фагваха раша (с малка буква разбира се) и тогава и сега филваха другото??

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.