И да искате, и да не искате, сто на сто отнякъде ви е попаднала историята за едни ентусиазирани имбецили, които изкачили Черни връх навръх Нова година, но хижарите не им отворили да се сгреят.
Сред малоумниците изпъква някакъв, който тичал гол от центъра на София до върха и - о, чудо!, измръзнал.
Каква изненада само за тъждествените му по мозък, какъв културен шок.
Планинарска версия на "Полет над кукувиче гнездо", която сега ни се натрапва от всякакви медии (покрай празничния недоимък на теми)
, съпроводена с хлипове, въздишки и прокоби по коравосърдечния персонал на чайната.
Насвяткан до козирката, оеснафен, враждебен, подозрителен.
И някой му тропа на портата, пречи му да си доизпие ракията...
Психари срещу дебили е положението. Две откачени компании.
Тук няма невинни, човешката природа е деградирала до обикновена низост.
Много алкохол, много фейсбук, много бягство от реалността, болно изкривен поглед върху живота, егоцентризъм и перманентна претенция към околните за повече съпричастност.
Емпатията обаче все пак е пожелателно състояние на сетивата, не може да се превръща в императив. След като си предприел авантюрата да катериш планината навръх Нова година чисто гол, би трябвало да имаш ясна представа за последствията. И да не сипваш цялата вина връз пияните глави на празнуващите хижари.
От друга страна, макар да си почерпен и разлигавен по домашному, ако някой чисто гол ти похлопа на вратата сред виелицата...какво следва да направиш? Да решиш, че е снежна халюцинация, Йети...или все пак да допуснеш, че е човек в беда?
Мен лично сюжетът ме изпълва с мазохистична тъга по изчезващата нормалност в характерологията на българина. Насред празници това най-релефно изпъква, стърчи. Почти като билото на Черни връх.
автор
Недялко Недялков
http://retro.bg
