ГОЛИЯТ ЦАР И МАГАРЕТО, КОЕТО НАУЧИХА ДА НЕ ЯДЕ. А ПОСЛЕ УМРЯ.
За икономика без стратегия, бизнес без въздух и решения, които може да дойдат твърде късно.
В приказката за голия цар всички виждат истината, но никой не смее да я каже. Докато едно дете не извиква: „Царят е гол!“
В друга история научили магарето да не яде. Само че точно когато го научили, то умряло.
Понякога имам чувството, че двете истории описват доста точно начина, по който се управлява българската икономика.
1. Еврото и покупателната способност
На хората им обясняваха, че промяната ще бъде техническа, че няма повод за притеснение и че всичко ще бъде под контрол.
Само че хората не живеят с обяснения. Живеят със заплатите си и с парите, които остават след като платят сметките.
След преизчисляването и закръгляването на част от цените, на фона на натрупаната инфлация, усещането за поскъпване е съвсем реално. Доходите не успяват да настигнат разходите, а покупателната способност се свива.
Не можеш да обясниш на едно семейство, че икономиката върви добре, когато всеки месец му е все по-трудно да покрива обичайните си нужди.
2. Енергията – проблем, който не се решава с прессъобщения
Цената на електроенергията за бизнеса се покачва сериозно. Борсовите цени през последните месеци показват тревожна тенденция. Това не означава, че всяко предприятие плаща автоматично същата цена, но натискът върху производствените разходи е очевиден.
И тук идва въпросът: къде беше стратегията?
Не е необходимо премиерът да хвърля боб или да ходи на врачка, за да предвиди, че през зимата ще има по-високо потребление, натиск върху енергийните цени и затруднения за бизнеса.
Държавата трябва да предвижда проблемите, а не да се събужда, когато те вече са пред вратата.
Обявяват се компенсации и мерки за подкрепа. Добре. Но кога ще стигнат до предприятията? В какъв размер? И най-важното – ще стигнат ли навреме?
Предприятието плаща тока и заплатите днес. Не догодина. Ако дотогава е затворило, какво точно ще компенсираме?
3. Къде е стратегията за българския бизнес?
Когато производството е под натиск, държавата трябва да има ясна политика за запазване на работните места и конкурентоспособността.
Не просто да раздава помощи, след като проблемът вече е настъпил.
Трябва да се работи по конкретни мерки:
* ускорени инвестиции във фотоволтаични системи за собствено потребление;
* подкрепа за батерии и съхранение на енергия;
* програми за енергийна ефективност;
* по-бърз достъп на предприятията до европейско финансиране;
* реални мерки за намаляване на производствените разходи.
Това са инвестиции, които остават в икономиката. Те намаляват зависимостта, дават предвидимост и помагат на предприятията да оцелеят.
4. Вместо по-малко тежести – нови притеснения
На бизнеса му трябват предвидимост, инвестиции и стабилна данъчна среда.
Вместо това се обсъждат промени, които могат да увеличат данъчната тежест върху имотите чрез актуализация на данъчните оценки. Успоредно с това административните процедури и забавянето на програмите продължават да затрудняват хората, които искат да инвестират и да създават работни места.
А Планът за възстановяване и устойчивост трябваше да бъде инструмент за модернизация, а не поредната административна гимнастика.
Европейските средства трябва да се превръщат в реални инвестиции, производство, енергийна независимост и работни места. Не само в отчети и усвоени проценти.
5. Социалната политика не може да съществува без работеща икономика
Разбира се, държавата трябва да помага на пенсионерите, на хората с увреждания, на семействата и на най-уязвимите.
Но какъв е смисълът да подпомагаш социално хората, ако с икономическото бездействие ги оставяш без работа?
Как ще финансираш социалните плащания, ако предприятията затварят, производството намалява, а данъчните приходи се свиват?
Социалната политика не може да бъде отделена от икономическата. Едната зависи от другата.
И когато се създава несигурност дори около подкрепата за майките на деца с увреждания, държавата дължи ясни и навременни отговори, а не успокоителни реплики след общественото недоволство.
На всяко правителство му е необходим истински стратег.
Не човек, който повтаря това, което всички вече виждаме. Не човек, който реагира след кризата, а такъв, който я предвижда.
Не е достатъчно да обявиш пакет от мерки. Трябва да знаеш какво ще се случи след три, шест и дванадесет месеца. Трябва да знаеш кои отрасли са застрашени, къде ще изчезнат работни места и как да предотвратиш това.
Защото държавата не е счетоводна таблица, в която можеш да преместиш една сума от тази година в следващата и да наречеш проблема решен.
И тук отново се връщаме към двете приказки.
Голият цар – всички виждат, че нещо не е наред, но някой трябва да има смелостта да го каже.
А магарето? Него го научили да не яде. Само че то умряло, преди да се види резултатът от експеримента.
Дано България не се окаже в същата приказка. Защото, докато чакаме компенсациите и поредните обещания, можем да изгубим предприятията, работните места и хората, които издържат цялата тази държава.
И тогава вече няма да има кого да спасяваме.
Цветелина Ватовска
Не е гол
3 hours before
По чорапи е. Зелени. Вдигна данъците на имотите. Не вдугна минималнара. Даде няколко милиарда за оръжие и няколко на чиновниците от кредит. Тоя не става. Но ще го разберат като оня. Късно. След 20 години.
Коментирай