ХИТЛЕР – Performance НА БОГ, ИЛИ КОЛЕКТИВНА ГРЕШКА

На днешния ден през 1889 година Клара Хитлер ражда сина си Адолф. Тя е само на 29 години.
17 години след този фатален за човечеството инцидент майката умира. Хитлер е на 17 години. Тя не е знаела какво ражда. Тя не е знаела, че това, вероятно палаво дете, вероятно възпитано по австрийски образец дете,
което в началото несръчно рисува пейзажи. ще се превърне в едно от възкръсналите „Капричия“ на Гоя за човечеството.
Дали самият той е знаел, че тези пейзажи ще бъдат заселени с Гробищни паркове. Ще бъдат бойни полета, ще бъдат места за концентрационни лагери. Дали преподавателите в академията, ако са знаели с какво Хитлер ще засели пейзажите си след време, пък нямаше да се върнат,  да го приемат. Но те не го приемат в академията. Те отстояват своите естетически позиции, озлобявайки един човек, който би могъл цялата тази негативна енергия да я хвърли в рисуване. Той можеше да се развие, можеше да стане велик художник, защото от днешна гледна точка той не е бездарен. В момента имаме хиляди бездарници приети в академиите, които правят пърформанси, инсталации. А той просто искал да се рисува акварелите си, класическите си акварели.

Дали пък академичните среди не искат да компенсират тази своя грешка, дали не се чувстват гузни за милионите избити по бойните полета и концентрационните лагери, само защото не са приели един бездарен, от тяхна гледна точка, художник в академията.
Ако бащата, по-възрастен от майката на Адолф Хитлер с 23 години, не беше поразен от сексуална немощ тогава, когато е създавал Хитлер. Ако е знаел всичко това, ако майката е знаела какво ражда дали щеше да иска да роди това дете. Ако художниците и професорите в академията са знаели какво произвеждат от неудовлетвореността на един нереализиран художник щяха да поправят грешката си. И дали точно заради това в момента в академиите се приемат, само и само да предпазят човечеството.
А всъщност дали сегашното производство на бездарни художници не е Отмъщението на Хитлер затова неприемане в академията тогава. Дали тези хиляди не са пърформанса на Бог в момента, в който е забравил да рисува.
И дали въобще Бог не е прекалил с амброзията тогава, когато е създавал човечеството по този образ и подобие. Чия грешка е Хитлер – на бащата, на майката, на академиците от художествената академия. Или на Бог, който е правил поредния си пърформанс.
Или е просто една колективна грешка на човечеството.

Христо СТОЯНОВ

diagnoza.net