Сещате ли се как от политическия български живот, кой каквото ще да прави - у нас се пръкват тирани. Селски тирани, цървулени тирани, каскет-тирани, не са най-умните тирани, но инкубаторът ни е такъв.
Идва светец, невинен като яйце, излюпва се тиран, батюшка, малък цар, ленив квази-султан, ние на него наведени, той на великите сили наведен. Как става така, обяснете си. Как една цяла нация обича да концентрира власт в ръцете на безчестни хора?
На наглеци, говорещи глупости. На лъжци, упорити в своята пледоария на лошия простак артист? И когато такъв човек ни се случи - нацията да продължава да уважава тия хора, да им дава титли и самочувствие, да им скандира имената като на холивудски звезди. Каква е рецептата? Може би интелигенция от клакьори? Може би мълчанието на търпеливите? Може би липса на прешлени в гръбнака на цяло едно племе?
Как да е, случва се на всяка нация, ще кажете, относително е. Ама не е.
Каквото и да се случва, не е нормално да се венценосят прякори като Тато и Баце. Какво е това племе, което без да получи нищо от водачите си си ги титулова с имена на роднини, с короната на по-стария от тебе патриарх.
Непоносимо е да викат “Баце” на човека, който требва да ти служи, а той те стриже. Извратено е да се нарича тиранът с умалително име, като “бойче”, да му се козирува, да му се гушкат потни селски администратори, сякаш без неговата подмишница живот за нас няма.
Непонятно е как това даже не ни е смешно, как от вица ни не се ражда филм като “Великият диктатор” , пиеса като "Тартюф" и революция като френската.
Как произвеждаме все тирани, а едни Ганди не можахме да произведем?
Как ги произвеждаме все простодушни и подуващи се, как се оглеждаме ние в тяхното огледало? Проклятие ще да е, родово.
Някой ни е орисал да се подмазваме, венцехвалим, да губим дотойнство, а оня да печели пари и фанфари. И ние чинно изпълняваме проклятието. Чинно. Старателно.
Проливаме кръв за тирана и тулупа, а същата кръв можеше и трябваше да се пролее за завладяване на нови територии, нови морета, нови Вселени. Ей, Боже, слез на тая земя, поразтъпчи се, спаси ни от простия тиран, дай ни поне някой луд и горещ мечтател, да опитаме и ние от старото си величие и новите си надежди.
Мартин Карбовски
lentata.com
