Преди малко един трол се възмути как така не съм виждала нищо добро в държавата и само съм критикувала. Разбира се, че има и добри неща. Бизнесмени, които хранят бедните. Хора, които отделят от мизерните си доходи, за да дарят на някой болен. Спасителните акции за бедстващи животинки. Съчувствието към страдащите, което хората изразяват. Децата, които се усмихват.
Но...нещастието винаги е общо. Няма как да има добро в държава, която осъществява геноцид срещу народа си. Безсмисленият оптимизъм е вреден, няма смисъл, докато ни варят бавно, да си мислим, че ни правят спа-процедури.
Съжалявам, но не виждам добро в държавата. Виждам образование, което изглажда умовете и прокужда надалеч умните български деца. Виждам прекрасни учители, които вместо да преподават, попълват безкрайни бумаги. Виждам страхотни лекари, които трябва да се оправдават защо са приели здравно неосигурен пациент и вместо на пациентите си, трябва да отделят време за попълване на безкрайните документи.
Виждам прекрасната България, красиви села със срутени къщи и тук - таме някоя старица, гледаща в нищото и спомняща си времето, когато в селото е имало детски глъч.
Виждам магистралите, които приличат на второкласни европейски пътища и които започват да се ремонтират още на втория месец. Виждам тежкият смог над градовете ни и липсата на пушек от комин по селата. Виждам бъдещето на България как се изнася от Терминал 1. Виждам как крадците просперират, а свестните у нас считат за луди.
Ако искате положителни новини и изтрещели оптимисти, просто си натиснете копчето на телевизора. Ще попаднете в чудна, прекрасна държава с проспериращ народ. В която всеки ден се открива нещо - магистрала, газопровод, изгорен боклук, празен язовир.....В която Мутрата е Господ, а Господ е отвърнал поглед от народа, защото те го забравиха. В телевизора всичко в държавата е прекрасно. Виртуалният свят е прекрасен.
Аз живея извън матрицата и извън виртуалния свят, който искат да ни наложат. Защото няма по-голямо проклятие от мислещият човек!
Елена Гунчева
