САЩ наложиха санкции на Турция. Ще клекне ли Ердоган?
Добрият командир знае, че никога не трябва да издава заповеди, които няма да бъдат изпълнени. Тръмп май наруши този принцип и сега вероятно трепери дали Ердоган ще клекне.
Едва ли. Турският вожд и без това кръшка на Чичо Сам вече при 3-ма президенти. Сега обаче настъпи часът на истината – ако Ердоган откаже да пусне евангелисткия пастор Андрю Брънсън, заради когото САЩ наложиха санкциите, значи ще се развежда с НАТО и ще влезе в някакъв по-свободен и все още неоформен геополитически блок. Ако го освободи скоро (до 3 месеца), значи все пак е целунал ръката на Тръмп. Ако го освободи след това, значи просто иска да свали Тръмп, но без да скъса с НАТО засега.
С какво засяга нас? България е поне 30% в орбитата на Турция, но освен това още 30% от икономиката ни е в орбитата на Русия чрез едни или други олигарси. Ако Турция напусне НАТО и се сближи още с Русия, дали това няма да ни повлече и нас?
Нещата ще се развият бързо, защото през ноември в САЩ има избори, на които ще се реши съдбата на самия Тръмп. Ако демократите надделеят, той ще бъде импийчнат, а може и да отиде в затвора. Това ще е катастрофа и за цялата Републиканска партия. И тук идва тънкостта на момента - пасторът Брънсън, когото Анкара обвинява в превратаджийство, е американски евангелист. Евангелистите са най-важната и организирана сила, която стои зад републиканците. Това лято лидерите им се срещаха няколко пъти с Тръмп и настояваха да удари по масата и да освободи Брънсън.
Ако Ердоган пусне Брънсън преди изборите, евангелистите ще подкрепят републиканските кандидати за парламента с ентусиазъм. Ако не – пак ще ги подкрепят, но с половин уста и половин портмоне. Затова сега съдбата на Тръмп е отчасти в ръцете на Ердоган.
Историята се повтаря. През 1980 г. президентът Картър изгуби изборите от Роналд Рейгън главно защото Иран не освободи 66-имата американски заложници, пленени при превземането на американското посолство в Техеран. През пролетта на същата година Картър изпрати в Иран военна операция, но тя се провали плачевно, и то без никаква помощ от страна на иранците – оказа се, че американските военни хеликоптери на можели да хвърчат над пясъците. Пясък им влизал в турбините. Кой да им каже? Тогава имиджът на Картър рухна.
За да добавят към унижението, аятоласите пуснаха заложниците точно в момента, в който Рейгън произнасяше речта си за встъпване в длъжност през януари 1981 г. С което Техеран каза: Ето на, ние ви избрахме президента, гяури!
Иранските революционери искаха да разменят заложниците срещу детронирания шах Реза Пахлави. САЩ не го дадоха. Сега е точно същото - Ердоган иска САЩ да му предадат религиозния лидер Фетула Гюлен, който живее в Пенсилвания и явно работи за Чичо Сам. Според Анкара той е организаторът на неуспешния преврат в Турция през 2016 година. След преврата стотици хиляди турски гюленисти бяха арестувани, осъдени или поне уволнени. И тъй като Гюлен е нещо като мюсюлманския Сорос, то е все едно Орбан да хвърли в затвора всички грантоеди на американските фондации и мислещите танкове в Унгария. Не че не иска, но не му стиска. А на Ердоган явно му стиска. Сега ще видим кой от двамата повелители на тълпите има задна скорост – Тръмп или Ердоган.
Разбира се, обвиненият в превратаджийство пастор Брънсън е само капката, която преля чашата. Разривът между Турция и САЩ е много по-дълбок и залозите са много по-сериозни от един евангелист, пък бил той конспиратор или не. Преди да рухне СССР, Турция бе най-верният васал на САЩ. Започна явно да изневерява през 2003 г., когато не разреши да се използва базата в Инджирлик в офанзивата срещу Ирак. След това близкоизточните й ходове започнаха все по-често да пречат на американските. Например в конфликта между Катар и Саудитска Арабия Анкара е твърдо зад Катар, а Вашингтон – зад саудитците.
В цялата схема за изолиране на Иран голямата пречка е именно Турция, тя няма намерение да налага никакви нови санкции. Освен това Анкара все повече се сближава с Русия, строи руски атомни централи и прокарва нови газопроводи, а последната антинатовска постъпка е, че реши да купи свръхмодерните руски зенитни ракетни комплекси С-400. САЩ пък спряха доставката на изтребителите от пето поколение F-35, докато не се разбере от кой отбор смята да играе техният неверен партньор. Веднага след санкциите Ердоган публикува в “Ню Йорк таймс” статия, която завършва със следните думи:
“Вашингтон трябва да се откаже от погрешната представа, че нашите отношения могат да бъдат асиметрични, и да осъзнае факта, че Турция има алтернативи. Неуспехът да се обърне този уклон към едностранчивост и неуважение ще ни принуди да търсим нови приятели и съюзници”.
Какви са тези нови съюзници? По-миналата седмица Ердоган каза, че Турция би трябвало да се включи към БРИКС – икономическия и политически форум за сътрудничество между Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Макар и рехава организация засега, тя е друг цивилизационен избор, който отхвърля еднополярния свят. И ако Турция се включи в него, рано или късно ще трябва да напусне НАТО.
Умните глави във Вашингтон спорят в момента дали Русия, или Китай е враг №1 на САЩ. В същото време Турция бързо се сближава и с двете и санкциите могат само да ускорят този процес.
Но проблемът е, че през последните месеци цели континенти попаднаха под санкции – къде меки, къде свирепи. Свирепи са срещу Русия, Иран и Северна Корея, по-меки и дори нежни са срещу Китай и Европа, Турция, Канада и Мексико - срещу тях просто се вдигат митата. Но компаниите от добрите държави, които си позволят да продължат да търгуват с лошите, също ще опознаят пълната сила на американския гняв.
Така санкциите се интегрират и мултиплицират, обхващайки в единна мрежа от наказания цялото земно кълбо – и врагове, и приятели, и олигарси, и честни частници.
Вместо в глобализиран свят тази есен ще заживеем в санкциониран свят.
Дали Тръмп не отхапа повече, отколкото може да сдъвче?
Валери Найденов
http://24chasa.bg