Под страх от глоба, ако не пусне задължителната бюлетина
През 1919 г. народът демонстрира небивало политическо съзнание. Бюрата са атакувани от избиратели, които се надпреварват да опазят джоба си цял
Солени глоби закараха народа при урните през 1919 година. След Първата световна война българинът e отчаян от политиците и не иска да гледа имената им по изборни листи. На малцина им се гласува, останалата част от нацията нехае за своя вот.
Сегашната ситуация наподобява тогавашната, макар че не сме преживели война. По онова време страната също е на опашката на цивилизованите народи. Корупция разяжда държавата, немотия мори нашенеца, далавери управляват пазара. Хората бързат да се прибират по светло, защото тъмни сили шетат по улиците.
На 7 октомври 1919 г. държавното кормило хваща Александър Стамболийски. Първата работа на земеделците е да изготвят „Закон за изменение и допълнение някои членове от избирателния закон“.
Според него след приключване на изборния ден бюрото съставя списък на негласувалите. Документът се предава на общината, където кметът проучва причините за нехайството и ги вписва срещу имената на провинените. После документът отива при мировия съдия, който глобява жертвите.
Уважителните причини да не се влезе в тъмната стаичка са „болест на избирателя, смърт или тежка болест на домашните му, далечно отсъствие, непреодолима сила и други подобни“.
В Народното събрание против задължителното гласуване се обединяват широките социалисти, прогресистите, демократите, радикалдемократите и комунистите. „Всички вие в душата си сте съгласни, че нещастията, които сполетяха България в 1913 г., както и ония от 1918 г., не биха станали, или ако станеха, биха били в много по-малък размер, ако българският народ участваше съзнателно в политическите борби“, обръща се към опозицията вътрешният министър Александър Димитров. „Съзнателно“. Ама насила съзнание!“, апострофира го Иван Пастухов.
Най-яростен противник на законопроекта е широканецът Григор Чешмеджиев. Той дава пример със село Лъжене от Чепинското корито. Около 200-250 побелели избиратели трябва да блъскат 4 часа и половина път, за да си пуснат бюлетините. „И затуй - намества си очилата депутатът - аз правя предложение в такъв смисъл, че за хора, които са до 40-годишна възраст, това задължително гласоподаване да бъде действително такова, а за тия, които са над 40-годишна възраст, да си остане общото положение - че те имат право и са свободни да гласуват.“
„На 50 и на 55 години хора бяха чак на Битолския фронт да карат кола, а не могат да отидат да гласуват на няколко километра!“, срязва го Рашко Маджаров и предложението не е прието.
БЗНС крои да вдигне процента на гласувалите на 85-90, че и отгоре. По този начин оранжевите искат да скрепят управлението си с категоричния вот на народа, както беше по Живково време.
В тогавашна България действа пропорционална система с „изборен делител“, който определя процентната граница за влизане в парламента. Тъкмо тя е ябълката на раздора. „Вие знаете, че нашият избирателен закон възприе поначало пропорционалната система, принципа на така нареченото представителство на меншествата“, сочи Чешмеджиев и изплюва камъчето: „И ако привлечете чрез задължителното гласуване в изборния ден едно масово стечение на избиратели, вие ще отстраните ония политически групи, които не са достатъчно силно застъпени в нашия политически живот, като ги оставите с гласове под изборния делител.“
„Там е всичкият страх!“, провиква се земеделец от мнозинството.
Радикалдемократите също ги стяга чепикът и Стоян Костурков развива тезата, че няма време. Законът може да бъде обнародван най-рано към 4-5 декември, а на 7-и са насрочени местни избори, припомня той. „Кога ще стане известно на избирателите, че се е направила такава и такава реформа? За Бога, кажете, мислихте ли в комисията за тази работа и надлежният министър мислил ли е?“, патетично пита депутатът.
„Мислихме“, лаконично му отвръща Александър Димитров.
В проектозакона са предвидени глоби от 100 до 500 лева. Земеделецът Димитър Драгиев обаче, който е в конфликт със Стамболийски, се провиква: „Тези 100 лв. за един министерски обяд могат да не стигнат, но за някои хора могат да бъдат много. Вместо 100 лв. предлагам да бъде 20 лв.“
„Да направим пазарлък. Хайде да бъде от 50 до 500 лв.“, обажда се Марко Турлаков, който държи портфейлите на две министерства. „Хайде, нека да бъде 20 лв., господин министре“, великодушно махат с ръка оранжевите, като имат предвид, че Драгиев все пак е техен.
„Добре, нека бъде 20 лв.“, смилява се Турлаков и алинеята е коригирана. „Всеки избирател, който без уважителни причини не е гласувал, наказва се с глоба от 20 до 500 лв. в полза на надлежните общини“, гласи тя.
На 2 декември текстът е подложен на трето четене. „Аз ще моля председателството да констатира има ли законния кворум, за да може да стане гласуването“, опитва се да саботира Григор Чешмеджиев. Председателстващият Недялко Атанасов си прави оглушки. „Няма 79 души народни представители в залата“, протестира Григор. Недялко му отвръща, че присъстват 97. Квесторът пък твърди, че е прочел 86 депутатски глави.
Докато се препират, земеделците вдигат гора от ръце и приемат закона. „Вие гласувате такъв един важен закон без кворум, това е срамотно“, негодува Петър Алеков. „Вие сте една службогонска котерия и само фондовете ви интересуват“, парира го Александър Оббов.
Паникьосан от глобите, Иван Вазов още на 3 декември хуква да си вземе избирателната книжка. Среща някакъв познат, който му казва, че сега за първи път ще посети урната. „Защо?“, пита го поетът. „Защото нямах доверие в никоя партия. Която и да дойдеше на власт - все това е - хеписи бир...“, отвръща онзи.
„Да ми простят читателите, че не мога да туря и третата турска дума“, извинява се Вазов, цитирайки разговора във вестник „Напред“. Деликатното перо на лирика не може да изпише, че „всички са еднакви лайна“.
В изборния ден студ сковава земята. „Вазов гласува в училището „Седмочисленици“, аз в уч. на „Сан Стефано“ - хроникира проф. Иван Шишманов. - Той свършил в четвърт час, аз чаках повече от два часа, такава навалица имаше. Измръзнах“, оплаква се професорът.
По обяд двамата се срещат в Юнион клуб. Пият по едно, че са отървали глобите. Из цялата страна народът демонстрира небивало политическо съзнание. Бюрата са атакувани от избиратели, които се надпреварват да опазят джоба си цял.
„Тесняците още в 7 часа сутринта, наредени в строй, заеха урните и всички идващи последователно граждани трябваше да чакат края. Мнозина не можаха да гласуват по липса на време. Дадени им бяха само оправдателни документи“, описва ситуацията в София вестник „Напред“.
Според газетата в столицата са гласували 21 459 души. Коалицията от демократи, народняци и прогресисти взема 7020 гласа. След нея са комунистите с 5705 и широките социалисти с 3458. После се нареждат още няколко формации, а на опашката клечат земеделците с едва 186 задължителни бюлетини.
trud.bg
