Как гласувахме през годините

https://svobodnoslovo.eu/komentar/kak-glasuvahme-prez-godinite/120513 SvobodnoSlovo.eu
Как гласувахме през годините

С бобени и царевични зърна, доброволно и задължително

Най-отговорно предлагам да върнем боба и царевицата. С тях поне можеш да сготвиш чорба или качамак

Машинният вот дълго се клатеше като развален зъб. На последните избори гангреняса, крайно време е да го извадят от устата на изборния кодекс. Флашки със секретна информация шетаха насам-натам. Автоматите блокираха или плюеха бели листчета. Кошмар преживя обслужващият персонал.

Машинният вот е последният епизод от изборната сага на българина. Като гласува, той си въобразява, че избира най-достойните синове и дъщери на нацията. Светли умове, които да го управляват. Голата истина е огледална. Във властта влизат индивиди, облизващи се за феноменални заплати и дебели рушвети.

Ние гласуваме за сефте през далечната 1879 година. Трябват мъдри глави за Учредителното събрание в Търново. Високият форум е призван да обсъди и приеме конституцията на младото княжество. И ето, че се случва нещо невероятно. Ако Самюъл Бекет беше съвременник, щеше да сътвори шедьовър на абсурдизма.

Палачът на Левски става депутат

Понеже тогава грамотните са малко, гласуването е с бобени и царевични зърна. Фасулът маркира положителен вот, кукурузът отрицателен. "Няма по-достоен от Иванчо Хаджипенчович!", скандират русчуклии и тичат към урните. Иванчо събира фасул за три казана чорба.

Той е висш турски сановник от игото. Христо Ботев го нарича "обершпион, накачен с всякакви ордени и храчки". През 1872 г. праща донос до великия везир, с който го информира за съществуването на тайна революционна организация сред българите. С този текст има решаващ принос в залавянето на Васил Левски. На процеса срещу него, Иванчо е в правителствената комисия. Със замах подписва смъртната присъда на Апостола.

Вече като депутат, Иванчо сменя феса с калпак и сваля турските ордени от сетрето си. Отива в Търново да положи темелите на българската държавност. Не се натрапва, взема думата рядко, само когато се налага да вгради своя опит. Изказва се единствено по животрептящи, съдбоносни въпроси.

Такъв е въпросът за депутатския дълг. Поедно време става ясно, че неговият земляк Тодор Хаджистанчев е напуснал събранието в знак на протест срещу Берлинския договор. Пламва дебат около постъпката на Тодор. Повечето народни представители я осъждат, но се чуват и гласове за правото да си хвърлиш депутатската карта.

Иванчо пледира, че никой не може да дезертира, защото е избран с народен боб! "Депутатите не трябва без позволение да оставят мандата си; те са длъжни да искат отпуск, а оставка да им се не дава", категоричен е той.

Солена глоба, ако не пуснеш бюлетина

Когато на една власт и треперят гащите, въвежда задължително гласуване. През 1919 г. Александър Стамболийски хваща държавното кормило и веднага прокарва закон, който подкарва народа като стадо към урните. Ако не пуснеш бюлетина, отнасяш солена глоба до 500 лева. Нищо, че в конституцията гласуването е право, а не задължение.

Рушвети и далавери допълват картината. Цеко Пашалиев от луковитското село Беленци осведомява началството: "Селото ни беше първо в държавата стамболистко, радославистко, знаеш историята му, нали? Съкруших ги, давал съм по 40–50 лева за 1 глас. Вам лъжа мен истина, 10 хиляди лева отидоха", тупа се в гърдите дружбашът.

"Ако ще правим избори скоро за народни представители, необходимо е да се разпореди: или да спрат бирниците временно събирането на данъци, или най-малко да им бъде заповядано да не прибягват до принудителното им събиране", съветва Стамболийски друг организационен работник.

През 2016 г. Обединените патриоти обединиха усилията си и изплагиатстваха иновацията на политика от Славовица. Обърнаха "правото" в "задължение". Българинът трябваше да ходи принудително до урните и да избира ония, които ненавижда.

Това издевателство със свободната воля още не е отменено. Забравили сме го, но на тези избори гласувахме задължително.

Изборното хоро на Тодор Живков

Изборното хоро е запазена марка на Тодор Живков. По негово време гласът на народа задължително се увенчаваше с танца на радостта. След пускане на бюлетината Живков повеждаше хоро пред избирателната секция. То беше Дайчовото, любимото на Първия.

В спомените си Цола Драгойчева документира: "На изборите през 1976 г. вече гонех 80-те, но пак се хванах на хорото. Живков не беше доволен, когато някой откажеше. Всъщност такива нямаше..."

В епохата на бай Тошо изборите бяха празници. Нямаше черен пиар, удари под пояса, купуване на гласове. Народният вот се изливаше като пълноводна река. Хората гласуваха и танцуваха. Тъкмо затова в ония години гласуването бележеше световни рекорди.

На споменатите от баба Цола избори във Видински, Сливенски и Ямболски окръзи гласоподаването е точно 100 %. Няма кьораво, няма сакато – всички отиват до урните. Малко по-слабо се представят окръзите Благоевградски, Габровски и Пазарджишки, където резултатът е 99,99 %. После иде Ловешко с 99,86 % и Врачанско с 99,82 %. Но истински резил е Шуменско с едва 99,70 %. На всичкото отгоре на Живков му докладват, че там не са играли хоро.
С този ентусиазъм народът праща в парламента 400 депутати.

В чудния свят на шашмалогиите

Константин Стоилов е сочен за един от най-интелигентните ни политици. Образовал се по Европата, той е лидер на Народната партия, която няма нищо общо с народа. Известна е като партията на милионерите. Стоилов е автор на първата шашмалогия в електоралната история на отечеството.

По време на парламентарните избори през 1894 г. има опасност в Бяла Слатина да спечели политическият противник Драган Цанков. В тази връзка премиерът Стоилов телеграфира на околийския началник:

"По сведенията, които приех, селата свършили да гласоподават и остава сега Слатина, която била против Цанкова. В този случай най-доброто ще бъде околийският началник да разпрати по селата, които са гласоподавали, и като се захване преброяването на гласовете, ако се види, че Цанковата кандидатура преодолява, някои наши приятели от Слатина или самото бюро може чрез угасване свещите или взимане списъците да направи изборът да не се състои. Във всеки случай на несполука считам вас за отговорен."

Алеко Константинов пише знаменития фейлетон "Угасете свещите", а фокусничеството с бюлетините става практика. По избори не само на тъмно, но и на светло, сме в чудния свят на шашмалогиите. На последните омагьосани от мистериозни машини.

Най-отговорно предлагам да върнем боба и царевицата. С тях поне можеш да сготвиш чорба или качамак. И в условията на политическа мизерия да си с пълен тумбак.

Автор: Росен Тахов

trud.bg

0 Коментара

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.