Новият полски президент ръководеше процесите по премахването на паметниците на Съветската армия в Полша
Категоричен е, че няма да допусне ЕС да диктува на Полша каква да е политиката й
Консерваторът Карол Навроцки е новият президент на Полша. Кандидатът на опозиционната националконсервативна партия „Право и справедливост” получи подкрепата на 50,89% от гласувалите, побеждавайки претендента на управляващите либерали на премиера Доналд Туск - Рафал Тшасковски, който е твърд поддръжник на политиката, диктувана от Брюксел.
Евроскептикът Навроцки е за силна суверенна Полша и неведнъж е критикувал политиките на Съзюа по отношение на климата и миграцията. Подкрепя предоставянето на военна помощ на Украйна, но критикува размера на помощите за украинските бежанци, както и поведението на украинския си колега Володимир Зеленски, когото смята за неблагодарник.
Неочакваният резултат хвърли в смут пролибералните политици, а обслужващите ги медии веднага побързаха да предупредят, че с този избор поляците рискуват да поемат по пътя на Доналд Тръмп. Появиха се и още по-крайни мнения, че Навроцки ще обслужи руските интереси, което ще е нов пирон в ковчега на силна Европа.
Този наратив - че всеки, който критикува Брюксел и сегашната му политика, бива изкаран близък до Русия или обслужващ техните интереси, не е нов и макар че с всяка година звучи все по-нелепо, на фона на съвсем реалните проблеми на страните от Стария континент, породени именно от решенията на сегашните европейски управници, продължава съзнателно да бива използван, за да всява страх и да анатемосва критиците на Брюксел. Не си съгласен с него - значи си руска подлога. Семло, но все още върши работа на кукловодите по върха, които с подобни обвинения манипулират по-податливите избиратели.
Колко адекватни са подобни твърдения, конкретно и в случая с Навроцки, можем да съдим от факта, че новият полски президент ръководеше процесите по премахването на паметниците на Съветската армия в Полша, ръководеше и Института за национална памет, който през годините направи достояние на обществеността редица документи за престъпния характер на комунистическия режим в страната.
Безспорно, победата на Навроцки вещае промени във вътрешно- и външнополитическия курс на страната, която е петата по големина държава в Съюза и има важна роля както в ЕС, така и в НАТО. Самият Навроцки, за разлика от опонента си Тшасковски, който залагаше като приоритет отношенията с Брюксел, е поддръжник на по-засилени контакти основно със САЩ, особено с новата президентска администрация и лично Тръмп, който дори публично го подкрепи.
Макар новият полски президент да се води безпартиен - поне официално, е кандидат на „Право и справедливост“ - най-голямата опозиционна партия, която е основен критик на политиката, водена от настоящият премиер и бивш председател на Европейския съвет Доналд Туск. По отношение на ЕС Навроцки е категоричен, че няма да допусне да диктува на Полша каква да е политиката u. Той е противник и на либерализирането на законите за абортите, както и на и официализирането на съвместното съжителство на ЛГБТ двойки, за разлика от загубилия му опонент Тшасковски.
Резултатите ясно показват и друго - макар и разделен, вотът на избирателите все повече клони към консервативни партии и политици, които отправят категорични послания, че дори и членове на ЕС, страните им не трябва сляпо да следват грешните политики на Брюксел. Но това не означава, че стават от лагера на Русия, както ясно говори и биографията на Навроцки - антикомунист, разкривал репресивния характер на комунистическия режим в Полша, но паралелно с това - евроскептик, открито противопоставящ се на вредните политики, спуснати от Брюксел. Консервативен политик, патриот, който поставя на първо място интересите на страната си.
За неочакваните - най-вече от либералите резултати, немалка заслуга има и кампанията, водена от Рафал Тшасковски, който беше подкрепен от чужди НПО-та. По-точно, имаше кампания насочена срещу неговите опоненти, чиято цел беше да ги очерни, обвинявайки ги в зависимости от Русия, а всъщност се оказа, че либералният кандидат е щедро финансиран от различни организации и донори, свързани включително с Джордж Сорос.
Премиерът Доналд Туск също се опита да дезинформира съгражданите си, обвинявайки Навроцки в различни прегрешения, позовавайки се на недоказани обвинения и подозрителни свидетели, това изигра лоша шега на неолибералната клика, отблъсквайки някои от по-умерените и колебаещи се избиратели.
И макар президентът на Полша да има основно представителни функции, той може да налага вето на законодателната дейност на правителството и мнозинството, което означава поредни проблеми за Туск и управляващия естаблишмънт. Това доведе и до действията на премиера, който заяви, че ще поиска парламентарен вот на доверие в коалиционното си правителство.
А курсът на Полша е ясен - проевропейски, твърдо за укрепване на границите на ЕС, което да го направи още по-силен и единен, военна подкрепа за Украйна, още по-активно сътрудничество със САЩ, въпреки опитите на управляващата партия да манипулира вота с твърдения, че Навроцки бил проруски настроен. Не, разбира се, просто не е послушно куче на Брюксел, като Туск, което да поставя личните си интереси и тези на корумпирани европейски политици и спонсорите им, над тези на страната си.
Автор: Виктория Георгиева
trud.bg
