Ако не беше трагично, би било истински комично. Но в България думите до толкова се обезцениха, а позициите на властимащите са толкова изменчиви, че всъщност не е нито тъжно, нито смешно. Просто няма значение.
Става дума за поредното откровение на премиера Бойко Борисов, който преди дни обяви, че партията му е загубила президентските избори, защото не искала да ги спечели.
"Много е важно за демокрацията да има ясно разграничение на властите. Когато една партия, колкото и да е добра и демократична, е спечелила и президентската, и парламентарната, и изпълнителната и местната власт, това не е добре за демокрацията", каза той. Забележително е къде министър-председателят каза това - на форум на Европейските студенти демократи. Очевидно въпросната политическа стратегия се разбира от Борисов като ноу-хау, което той предава на новите поколения от демократи.
Това трябваше да чуе обществото
От цялата му хаотична и объркана реч министър-председателят искаше обществото да чуе, че партията му е все така силна и няма как да бъде изместена от първото място.
ГЕРБ не загуби президентските избори, подари победата на Румен Радев, ни каза той. Ние отстъпихме власт доброволно, трябваше да се разбере още от думите му пред студентския форум и така към ореола на всесилния премиер и партиен лидер да се добави и политическо благородство.
Всъщност обаче Борисов демонстрира истинско презрение към демокрацията и неуважение - както към своите поддръжници, така и към останалата част от избирателите. От думите му могат да бъдат направени поне два извода, като нито един от тях не затвърждава демократичния му образ. Нещо повече – подобно признание е саморазкритие, което разобличава голяма част от процесите във властта, като ги отдалечава безапелационно от демократичния процес.
Това чухме от Борисов
На първо място: ГЕРБ се държи като част от задкулисието в българския политически живот. Защото няма как по друг начин да си обясним имитацията на предизборна кампания, освен като имитация на политика. А щом политиката е фасада, то интересите, които стоят зад тази благовидна опаковка, не са нищо различно от
онзи печално известен модел "КОЙ".
Употребена ли беше Цачева от своите?
В този ред на мисли министър-председателят призна, че според него в демокрацията е допустима не просто имитация, а истинска подигравка с институциите. Изводът не се налага само от играта на предизборна кампания и кандидат-президентска битка. Той се корени в последващото инсталиране на поста правосъден министър на неуспелия кандидат-президент на ГЕРБ – Цецка Цачева. Защото ако Борисов е искрен, че тя от самото начало е загубила, то какво казва премиерът с назначаването ѝ в кабинета си – че този ресор не му е важен, а самата Цачева трябва да бъде залъгана с нещо за публичното унижение, което ѝ бе устроено от нейните си.
Ако думите на Борисов са истина и той умишлено е търсел загубата на изборите, той трябва да даде обяснение защо му бе тази загуба. За да укрепи демокрацията, давайки възможност на БСП да инсталира "свой" президент, а ГЕРБ да има коректив? Или за да се отърве от коалиционните си партньори, домогнали се до властта с "трик" (по Лукарски), а след това започнали (една част от тях) да разобличават задкулисните договорки на премиера? Така че Борисов трябва ясно да обясни дали загубата на президентските избори всъщност не бе дълга писта за предсрочни избори, с които да се отърве от неудобни му партньори?
Сметката бе платена от избирателите
Подобна линия на разсъждение, разбира се, води и до неизбежния въпрос – каква е тази демокрация, която министър-председателят стимулира, вкарвайки държавата в политическа криза - при това съвсем умишлено, по неговите думи. Да си припомним и казаното от него по време на кампанията, че или Цачева ще победи, или той
ще подаде оставката на правителството.
Тук дори не отваряме дума за похарчените милиони за организирането на предсрочните избори. Редно е обаче да се отбележи, че за да загубят вота, защото така искали от ГЕРБ, от партията на Борисов са платили 1,7 млн. лева за кампанията на Цецка Цачева.
ГЕРБ са подарили победата на Румен Радев?
Не на последно място – ако Бойко Борисов толкова изкусно може да "продаде" избори, имитирайки битка (разбира се, в името на демокрацията), да си мислим ли, че (отново в името на демокрацията) той същност чудесно си съжителства с модела КОЙ, станал нарицателно за задкулисните процеси в България? И нима доказателство за това взаимноизгодно съжителство не са приетите - ударно и без дебат - съдебни закони в края на първата сесия на 44-то Народно събрание?
Щом избирателите нямат значение...
Има и друго обяснение за премиерската реплика: ако егото на министър-председателя е било силно наранено от изборната загуба, по този начин той може да се опитва да я представи като желана от него. Но дори и да е така, обяснението, съчиненото от него обяснение разкрива истинската му нагласа към управлението: че в негово име всичко е допустимо. Например това, държавата да бъде вкарана в спирала от избори и да се предизвика институционален хаос. Оттам нататък всяко едно обяснение за "стабилност" от неговата уста не е нищо повече от запълване на пространството с думи, които очевидно нищо не означават.
Каквато и да е истината – дали е искал ГЕРБ да спечели президентските избори, дали е подарил победата на БСП - министър-председателят всъщност се презастрахова. С изявлението си, което той обвърза с демокрацията, Борисов ни казва, че всяка следваща изборна загуба ще бъде не поради политическа немощ, а поради загриженост за страната. Но изборни загуби е имало, и ще има. А те започват точно тогава, когато кажеш на избирателите си, че нямат значение...
http://dw.com
