Полицията в ъгъла, обществото настръхнало, политиците доволни

Доверието в полицията не се възстановява изолирано от доверието в институционалната рамка на държавата

Има няколко държави без армии, но няма нито една без разузнавателни служби

На 1 май беше извършено вандалско нападение срещу Районното управление на МВР в Хасково след убийството на 18-годишно момиче. Предизвикано от непремерено изказване в хода на разследването на директора на ОДМВР-Хасково. По сградата са хвърляни пиратки, камъни и хранителни продукти, нанесени са щети.

Случай със символно значение, разкриващ дълбокото недоверие към МВР и полицията в частност и убеждението на населението в тяхната неефективност. Поредният пристъп на стихиен обществен гняв, който е от края на 1989 г. и само е позатихвал периодично.

Голямото мнозинство граждани все така не схващат, че гневът им е насочен към погрешен адрес. Посягат да съсекат грешното дърво, не кривото и гнилото. Тъй като в полицията не съзират защитници на правовия ред, а привиждат виновници за липсата му.

Не става дума само за полицията, а за силовите структури на държавата. Държава се създава преди всичко заради отбрана и обществен ред, затова са армията, тайните служби и полицията.

За тях първостепенно се грижи и харчи отговорната за народа и страната власт. Марионетната клика за тях задължително нехае. Послушна на външни сили, целящи разрушаването на държавността и ограбването на населението. Нейна разновидност е скалъпената по неолиберален модел държава-бандит, появила се в хода на криминална приватизация на обществено богатство.

Чистата лъжа е, че след 10. 11. 1989 г. у нас се е случил милиционерско-мутренски грабеж на държавата и обществото. Повтаряна стотици пъти, за да се скрие истината за промените - организиран и проведен е партийно-политически преврат отгоре. Главно от прокремълския елит на БКП по горбачовистко-елцински модел, консултиран с Вашингтон.

По върховете на държавата застанаха преимуществено овластени без демократични основания и незаслужено забогатели лица и групи. На такива не може да се служи в името на държава и народ, възможно е само да се слугува. Имащите чест и възпитани да служат закономерно изчезнаха от системата, тя неизбежно се разкапа.

Преди тях това се случи на секретните служби, последва ги армията. Омаскарявани злобно, подигравани, злепоставяни като съсловия. Свалянето на тяхната и на полицейските служители легитимност беше част от много по-широк процес на целенасочено делегитимиране на всяка публична служба - съдийска, прокурорска, учителска, лекарска.

Периодично ту едните, ту другите протестират. Властта е спокойна, манипулациите и успяват, засега гражданите замерват полицаи, шамаросват учителки, ритат лекари, хулят прокурори.

Българският полицай е жертва на парадокса: държавата го държи в бедност и зависимост, но обществото го наказва за това, че не е силен и етичен. Подменено е понятието за обществен договор - полицията вече не е „нашата защита“, а чужд агент, когото хем презираме, хем зовем на помощ.

В годишния си доклад Държавната агенция „Разузнаване“ (ДАР) се оплака, че има много незаети места поради психологическа непригодност, нисък коефициент на интелигентност и незадоволително ниво на обща култура. Има трайни финансови проблеми, а им трябват мерки за увеличаване на „разузнавателното присъствие“ в определени страни.

Трагедия! Има няколко държави без армии, но няма нито една без разузнавателни служби. Две сериозни войни горят около България, пече се още по-голяма, а ДАР няма нито с кого, нито с какво да осигурява държавата. Защото е ръждясал инструмент, станал и ненужен в някое от чекмеджетата в правителството. Ножът ли ви е виновен, ако си отрежете крива филия?

Унижаването на служещите съсловия гарантирано води до деморализация, изтичане на читави кадри, агресия и маргинализация на професиите. На полицейската особено. Полицаите стават „най-лошите“, защото са последните, оставащи на улицата, щом като институциите се изпокрият.

Представители на изчерпана институционалност и жертва на системната абдикация на политическото ръководство. Всеки инцидент с „пасивен полицай“ при улични сбивания или случаи с домашно насилие се превръща в морална драма, в която обществото търси виновника в редовия служител, а не в управленския провал.

Неолибералната лъжедемокрация целенасочено отслабва институциите за социални грижи и обществен ред, прехвърля отговорността за социалната стабилност на полицията. Полицейската професия се превръща в буфер между гневните гражданин и абдикиралите от интересите им управници.

Политиците, медиите, корпорациите често използват полицията за изкупителна жертва при социални напрежения. Натоварват я с неизпълними морални очаквания - хем да бъдат твърди, хем деликатни, справедливи и безпристрастни. Като накрая я оставят без институционална подкрепа и защита.

Натикването на полицията в ъгъла води до увеличаване на усещането за хаос. В обществото се появява стремеж към алтернативни форми на сигурност: въоръжаване за самозащита, частна охрана, поява на паравоенни групи. Так се подготвя теренът за въвеждане на авторитарни форми на ред.

Колективният образ на полицая днес е травмиран, обвинен, изолиран и натоварен с противоречиви функции. Едновременно символ на държавната репресия в контекста на социални протести и икономическа нестабилност и на самата държавна уязвимост. Двойствените социални нагласи водят до сериозни психологически последствия за личността на полицая.

Полицейските служители се сблъскват с напрежение между личните си ценности и редица заповеди, които трябва да изпълняват. Противоречието води до разкъсване в професионалната идентичност и усещане за вътрешен конфликт. Той често остава неразрешен, но има последствия.

Възприемани са с недоверие, взаимодействието им с гражданите е обременено с напрежение и предразсъдъци. Честото излагане на ситуации с висок риск, напрежение и критика поражда интензивен стрес и емоционално изтощение.

Синдромът на професионалното прегаряне е често срещан сред полицейските служители, което се изразява в загуба на мотивация и емоционално изтръпване. Този психологически товар влошава качеството на живот на полицаите, влияе върху способността им за адекватно изпълнение на задълженията.

В контекста на социални и икономически кризи, полицаят често се оказва в ролята на „посредник“, който понася общественото недоволство. Въпреки че решенията и разпорежданията идват от политическо или управленско ниво. Това води до изживяване за несправедливост и отчуждение, засилвайки психологическата уязвимост на служителите.

Послушната на външни сили власт не просто подценява силовите институции, тя целенасочено ги държи в състояние на раздробени структури, на деморализация, лошо финансиране и липса на автономия. Некачественият подбор и политическите назначения не са немарливост, а превантивна стратегия срещу възможността от вътрешна съпротива.

Неолиберализмът не дойде тук като идеология, а като практика на абдикацията. На минимизиране на разходите за публични услуги, особено за отбрана, ред и сигурност. Условията на труд в полицията са ниско платени, демотивиращи, с липса на адекватна техника, обучение и кариерна перспектива.

Този напълно умишлен срив в професионалното достойнство се комбинира с обществени обвинения в корупция, съучастие в престъпна дейност, бездействие или произвол. Възстановяване на доверието няма да се постигне чрез PR-акции и индивидуални уволнения, а чрез промяна в начина, по който властта управлява, чрез неотклонно спазване на законите.

Доверието в полицията не се възстановява изолирано от доверието в институционалната рамка на държавата. Което се гради отгоре надолу, не само отдолу нагоре. Когато полицията „не работи“, това е пряк резултат от политически избор - кого да пази, от кого да го пази и на кого да служи.

Пак опряхме да политическата воля. Която може да бъде задействана само отвън.

Автор: Д-р Илия Илиев

trud.bg