Преди около 80 години в Европа е имало една мечта - за обединена Европа около Третия Райх, около нацистките идеи, евгениката, концлагерите и Кристалната нощ, около аутодафетата на книги на неудобни автори, картини на неудобни художници. Европа се е обединила тогава да мълчи за дима от изгаряно човешко месо в концлагерите на тези, които искаха обединена Европа под флага на кафявата чума.
Всеки европеец трябва да намери време да отиде до Аушвиц, Бухенвалд или някой от другите концлагери. Да види събраните брачни халки, детски обувки. Пещите и газовите камери. Да поговори с някой от останалите живи концлагеристи с татуирани номера на ръцете. И тогава да се обърне назад към днешния ден.
Днес много евроатлантици обясняват, че ако не е била Русия /тогава СССР/, Европа щяла да бъде обединена. Едва ли не съжаляват, че Третият Райх и съюзниците му са загубили войната. Без да осъзнават, че ако тогава Третият Райх беше спечелил, вероятно тях нямаше да ги има при прочистването, което е гласено. И в което славянските народи са имали ролята само на пушечно месо или материал за концлагерите. А, и Соломон Писи вероятно нямаше да го има.
Помним снимката на английската кралица, тогава подрастващо момиче, с хитлеристки поздрав. Както и дядовци на днешните европейски лидери, като началници в СС и Гестапо.
Тогава е било чудовищно време. Време, в което по Закона за защита на държавата български жандармеристи законно избиват малки деца - ястребинчетата, братя Кокарешкови - също деца, Митко Палаузов. Избиват партизаните и разнасят отрязаните им глави по селските и градски площади и получават награда за "геройството" си. В полицията на Никола Гешев, в мазетата, се провеждат разпити с тежки изтезания - съвсем законно. И съвсем законно, на стълбовете за разстрел се завързва големият поет на България Никола Йонков Вапцаров. И съвсем законно бива удушен с метална тел големият ни поет Гео Милев - герой от войната. И хиляди избити без съд и присъда.
Било е време на омраза и чудовищна човеконенавист. Смъртта е била въздигната в идеал, а човешките хекатомби - като жертвоприношения на жесток бог на разрухата и смъртта.
И днес вие - изнежени, разглезени полуидиотчета, ми обяснявате, че утре не бил Ден на победата, а Ден на Европа и плюете Русия, която спаси света от кафявата смърт и от по-лоша съдба - тази на чудовищната човеконенавист и етническо прочистване. Русия даде жертви не само защото тази война за нея беше ОТЕЧЕСТВЕНА, но и заради човечеството - да унищожи тази зараза, която погубва всичко човешко и превръща хората в зверове. Русия /СССР/ даде милиони жертви, за да живеем ние. И то да живеем без страх, че Гестапо ще влети в домовете ни посред нощ и ще ни натовари в конски вагони за концлагерите. Да живеем без страх, че могат да ни сложат номер, или звезда, или значка, че не отговаряме на изискванията на арийската раса. Да ни прати в концлагер, защото се опитваме да се противопоставим на безумието. Да живеем без страх, че нашето талантливо дете ще остане без да може да се реализира, защото е от неправилния етнос. Или че любимите ни книги, които четем скришом, ще бъдат изгорени, а ние - затворени, че четем неправилна литература.
Някой изобщо осъзнава ли, че ако Русия не беше победила, Европа нямаше да я има, а само черна земя с мрак и сенки на хора? Само в болните мозъци на наследниците на тогавашните есесовци обединена Европа под пречупения кръст щеше да е щастлива. И сега се опитват да довършат делото на дедите си. И да потопят Европа в мрак и кафява чума.
Утре ще преклоня глава в дълбок поклон на признателност към Русия - за Победата над нацизма и хитлеризма, за жертвите, които дадоха живота си, за да живеем ние, за смелостта на героите, и най-вече за това, че тяхната победа ни позволи да останем човеци.
Благодаря, Русия, за Победата! Победата винаги да бъде с вас! Бог да е с вас!
Елена Гунчева-Гривова
Гост
5 hours before
Жуков - «Мы их освободили и они нам этого никогда не простят». Честно казано не зная дали наистина Жуков е казал нещо такова, но всичко е уловено много точно.
Коментирай