Уважаеми почитатели на творчеството на г-н Борисов. Виждам, че от една седмица ходите на театър – в Пазарджик, Кърджали, Пловдив… къде ли не.
По принцип това е хубаво. Ако отидете отново в някоя от тези театрални зали може да попаднете на добра постановка. Но тези дни на сцената виждате един моноспектакъл, в който има много сценарни грешки. За да ви помогна да ги отстраните от съзнанието си – ще си позволя да направя кратък анализ на изпълнението.
Ще започнем със сцената, в която актьорът разказва как е строил манастири и църкви. Тук истината е, че голяма част от вашите средства, които изпълнителят на главната роля е дал за ремонт на манастирите, се водят в необяснима и безотчетна графа „за покриване на належащи нужди“ и е малко трудно да се прецени точно колко от милионите са отишли за мазилка и колко са влезли под нечие расо.
Там, където изпълнителят на главната роля разказва как е купил най-добрите ваксини срещу короната, трябва да нанесем необходимата поправка, че всъщност той не е купил нищо. Купувахте вие, с бюджета, който пълните с данъци.
Лошото е, че купувахте предимно от ваксината с най-несигурна доставка и се случи така, че в най-важния момент държавата стоя без ваксини. После се оказа, че тази ваксина, в която актьорът е инвестирал всичките ви средства, нещо съвсем не става. А през цялото време ваксинационен план не съществуваше.
Актьорът Борисов ви остави да се боцкате сами, ако ви скимне и както намерите за добре, изпреварвайки немощните старчоци, които не могат да се подредят на опашките пред Пирогов.
В следващата сцена на моноспектакъла актьорът влиза в ролята на Исус в един адски рай, където Господ е „Началника“, а апостолите са кметове и общинските съветници. Не само заради гонението, на което сме го подложили от цели трийсет дни, но и заради шанса да възкръсне на някои следващи избори. Тук може да пророните сълза, не е смешна сцена.
После има разни бързи етюди, в които ви разказва как е преборил контрабандата и така бил настроил олигарсите срещу себе си. Тука е прав, донякъде. Наистина настрои олигарсите срещу себе си, ама нека си спомним как. Черепчо беше приятелче докато пращаше пачки по Влади или Севдето. Или докато инвестираше други милиони в телевизията на Кирчо, възоснова на хвърчащ договор на салфетка.
Актьорът Борисов настрои Черепчо и още няколко от добре отглежданите добичета само и единствено с лакомията си. А пък олигархът Шиши до последно не беше настроен зле. Човекът даряваше дето се вика до край - малко преди да се наложи да опакова багажа и фиктивно да продаде бързичко всичко, щото откъм океана засмърдя на рекордно българско попълнение във вкисналата туршия „Магнитски“.
Да караме нататък. Ще пропусна сцените, в които главният герой разказва как е направил 30 милиона подписи на документи и е построил половин милиард километра магистрали. Тази фантастика и без това не я разбирате и я пускате покрай ушите си.
Но е време да стигнем до най-важната сцена в предизборния моноспектакъл на Борисов. По време на ковид кризата, рецитира той, не бил спрял строителството на магистрали.
ЕТО ТОВА е единствената вярна реплика в цялата постановка, скъпи почитатели на Неговото творчество. Обаче това, което няма да чуете в този моноспектакъл е, че само за последните две години държавата е сключила договори за 31 млрд. лв.
С шепа фирми, избрани по неясен начин. Разбивката на тези суми показва фрапиращ резултат – една трета от тези пари, тоест ДЕВЕТ МИЛИАРДА ЛЕВА са възложени без обществена поръчка, по процедурата инхаус. Понеже не ви е работа да знаете какво означава това - това е онази вратичка в Закона за обществените поръчки, която позволява на министерствата да възлагат огромни поръчки на свои 100% дъщерни дружества. Те пък, от своя страна, наемат напълно непрозрачно подизпълнители - частни компании. Тези компании не са нито ваши, нито на братовчед ви. Тези компании са на хора, които са толкова верни и послушни, че знаят как да прекарат милиардите през асфалта и чакъла, за да изтеглят част от тях в пачки. И да ги върнат там, където ги видяхте за малко. На едни снимки. В едно нощно шкафче.
Да, драги почитатели на борисовото изкуство. Вие наистина сте прецакани. Защото ръкопляскахте, до кръв, на един моноспектакъл, който в прав текст ви казваше само едно:
„Вий сте прости. А аз само се правя на такъв.“
.....
*Вероятността този текст да стигне до почитателите на Борисов не е голяма. Затова ви моля да го споделите, за да му дадете шанс.
Радослав Бимбалов
