Интересен социален феномен са филмите за Дядо Коледа. Дечицата, които още вярват в добрия старец, изобщо не схващат заплетените им сюжети. А големите, които обичат тези филми и дори си поплакват, отдавна не вярват, че Дядо Коледа съществува.
Същото е и със самата Коледа. Наистина ли Исус е роден на 25 декември? Западните богослови съчиняват този рожден ден някъде през IV век, а ние тук го възприехме едва след 1968 г. Дотогава празнувахме Коледа на 6 януари. Датата е измишльотина, но това не пречи да я тачим като най-светлия празник.
Същото е и със самия Исус. Тачат го дори атеистите, които не вярват, че той е съществувал. За тях посланието на Исус е етична норма и социална философия. Но дали това послание се е родило сред бедните юдеи в Ерусалим в първата половина на I век? Едва ли. Те нито са обръщали другата буза, нито са давали кесаревото кесарю. Тъкмо обратното – те са се бунтували. Едва ли биха измислили религия, която да е толкова удобна на Рим.
Има много версии кой е писал 4-те канонични евангелия, но най-интересната е, че авторите са работили в императорския двор на Флавиите. А Исус Христос според тази версия е аватар на Тит Флавий, синът на Веспасиан.
Автор на тази хипотеза
е американецът
Джоузеф Атуил,
написал книгата “Месията на Цезар”. Атуил завършва езуитска военна академия в Япония и там изучава Библията, гръцки и латински. После се отдава на софтуерния бизнес, създава компании, трупа пари, а през 1995 г. се връща пак към Светото писание. Заедно с библейския учен Робърт Айзенман публикува труд за радиовъглеродното датиране на ръкописите от Мъртво море. След това Атуил продължава да разследва светите писания и стига до извода, че евангелията в Новия завет буквално следват логистиката и сюжетите в “История на юдейската война” на Йосиф Флавий - еврейски историк от двора на Флавиите.
Както е известно, юдеите се вдигат на бунт през 66 г. от новата ера и император Нерон изпраща Веспасиан да ги усмири. През 69 г. самият Веспасиан става император и синът му Тит продължава войната. През 70 г. той превзема и разрушава Ерусалим, а през 73 г. усмирява цялата провинция. Кампанията на Тит е описана в “История на юдейската война” от историка Йосиф Флавий. Извън евангелията той е единственият, който споменава Исус, всички други авторитети се позовават на евангелията.
Атуил сравнява евангелията с “История на юдейската война” и намира между двата текста над 40 паралела, наречени “типологии”. Очевидно двата текста следват един и същ тертип. Типологията е основен литературен похват в Библията, при който мотиви от житието на един библейски персонаж се прехвърлят на друг с цел този друг
да бъде легитимиран като месия, наследник на рода Давидов, Аврамов и т.н.
Както е юдейската традиция, авторите на евангелията вплитат старозаветни типологии в образа на самия Исус. Например старозаветният Йосиф отива в Египет, а Йосиф, земният баща на Исус, също отива в Египет. Фараонът избива децата – Ирод също избива децата. По-нататък още поне 10 подобни “типологии” внушават, че има паралелизъм между Моисей и Исус и че те следователно са от една порода хора или по-точно пророци.
Същите паралели има и с кампанията на Тит Флавий, както е описана в “История на еврейската война”. Например Исус отива при рибари край Галилейско море и им казва, че ако го последват, ще ги направи “рибари (ловци) на хора”. На същото място в кампанията на Тит той навлиза с кораби в Галилейско море, потопява лодките на юдеите, те се опитват да се спасят с плуване, а войниците му ги ловят като риби – бучат ги с копия, хващат ги в мрежи и т. н. Това е само един от много примери.
Двете писания, евангелията и разказът за кампанията на Тит следват същия маршрут и същата последователност от Галилейско море до Ерусалим. И навсякъде им се случват все подобни неща. Така например в историята на войната пише, че един водач на бунтовническа армия, наречен Йоан, страда от странно възпаление или неразположение.
Римската войска го среща край древния град Гадара,
разбива отряда му и го изтиква в река Йордан. Пак на същото място Исус среща легион нечисти духове, които влизат в стадо свине, а стадото се дави във водите. Според Атуил това е същото, но с други думи – болестта отива в реката.
Друг пример е притчата за смокинята, която Исус проклина, защото няма плодове. И дървото наистина изсъхва. На същото място в историята на кампанията Тит заповядва да се изсекат всички плодни дървета между римския лагер и Ерусалим. И така нататък, и така нататък – подобни паралели са над 40.
Много е важно, че Исус предсказва какво ще се случи във войната – Ерусалим ще бъде заобиколен със стена, а после ще бъдат разрушени и градът, и храмът. Векове наред богословите се възторгват от тези удивителни пророчества, без да споменат, че евангелията са писани, след като събитията са се случили - някъде между 70 и 115 година.
Защо е нужна подобна аналогия между Исус и кампанията на Тит Флавий? Много просто,
римските императори
са държали във всички храмове да има тяхна статуя и тя да се почита
наред с местните божества. За евреите това не е било възможно, тъй като е изрично забранено в първите три Божи заповеди. Но ако им се представи техен месия, в който е вграден образът на императора, те все едно тачат него самия. Затова Тит е представен като Исус, което ще рече “Спасител” на старогръцки. А Христос значи “месия” на староеврейски.
А кой е Йосиф Флавий, предполагаемият автор на всичко това? До средата на живота си той се нарича Йосефу бен Матитяху (Йосиф, син на Матей). Роден е в богато семейство, получил е високо образование и в началото на еврейския бунт е сред водачите. Пленен е, но успява да зариби Веспасиан, като го обявява за месията, когото евреите очакват. Освен това му предсказва, че ще стане император на Рим, което се сбъдва. Става толкова близък на Флавиите, че те го осиновяват, дават му своето име и старата резиденция на Веспасиан, където
Йосиф създава “мисловен
танк” (think tank)
с най-добрите автори в стария град.
Един от първите папи след св. Петър е Климент Първи, който е или брат, или братовчед на Тит. Първата християнска светица Флавия Домицила е внучка на императора Веспасиан. Тя пък е дарила земята за християнските катакомби. В списъка са още поне 5-6 епископи, светци и светици от Флавиите, които по-късно са подложени на гонения, но това е вече при следващата имперска династия.
Но ако тази хипотеза е вярна, какво всъщност празнуваме на Коледа? Празнуваме една философия на доброто, на любовта към ближния, на скромността, въздържанието и уважението към законите и държавата.
По-конкретно това е философията на стоиците, която са изповядвали образованите хора в Рим. Исус проповядва философията на Епиктет, Сенека, Марк Аврелий. И тя е най-доброто, което е измислило човечеството. Днес ясно виждаме, че всички други религии не са съвместими с модерната държава.
Валери Найденов
168chasa.bg
