Колкото повече наблюдавам поведението на хората по религиозни празници, толкова повече се чудя защо сме наречени хомо сапиенс. В сапиенса нещо куца, да знаете!

В книгата "Малки богове", Тери Пратчет развива една интересна идея. Боговете изчезват, когато вярата се замени с ритуалите. Колкото повече наблюдавам поведението на хората по религиозни празници, толкова повече се чудя защо сме наречени хомо сапиенс. В сапиенса нещо куца, да знаете!

Има строги правила - на Великден ЗАДЪЛЖИТЕЛНО яйцА! Боядисани. Социалните мрежи и светски разговори са пълни не с духовни размишления и християнско смирение, а си мерят яйцата. И козунаците! Да не забравим козунаците /де да можеше да ги забравим!/. По Великден става страшно - публикуваните икони се редуват със снимки на яйца /ауууу, Ванче, ама колко хубави са ти яйцата, бравос/ и козунаци /малииии, я сподели рецептата/. Човек чак остава с усещането, че Възскресение Христово няма да настъпи, ако всеки не си боядиса яйца и направи или купи козунак.

За Коледа става още по-страшно. Коледа без свинско и винско няма и не може да има! Естествено и без подаръци не може. Горките влъхви, ако знаят колко безобразно ги използват в маркетинга и почти задължават всеки да подарява за Коледа. Задължителните незнайно защо коледни английски песнички звучат навсякъде, а още по-странно се правят немски коледни градчета. Тук - там се появяват коледари, ама то пък там според мен поне езическото надделява над християнското.

Ужасяващо е, когато на Разпети петък хора чакат на опашка да минат под масата с плащеницата в църква, "за здраве и берекет". И това съм го чувала от десетки хора. Пълен потрес.

Кръстове се носят показно. В смисъл златни, огромни, висящи на златни ланци. Простотия до шия. Очевидно е, че целта не е кръстчето да пази съответния мирянин, а да се покажат финансови възможности и показност. А не смирение и вяра.

Същото е и с патриотизма. Направо се чудя защо приемаме Левски и Ботев за патриоти, като поне една татуировка с българския лъв нямат или надпис : "Клета майка БАлгария!", и дори няма исторически сведения да са тропали хоро на "Бяла роза" /да, знам, че е измислена доста по-късно, ама принципът е важен/. Жестовете подменят действията. Боядисването на пейка в цветовете на българското знаме напълно задоволява дребната душица на местния селски ид...опс, патриот, който много му се иска да е патриот /защото това се котира добре/, но няма никаква мисъл как да направи нещо съществено. Например да си възпита детето, да го научи на българските традиции и народни песни, да не си хвърля боклука по улицата и горите.

Та такива ми ти работи. Духът е по-важен от материята. Вярата е по-важна от боядисването на яйца и дори от коленето на прасе. България е по-важна от татуировките и боядисването на пейки. Не знам колко ще ме разберат. И дали някой изобщо се замисля накъде отиваме....

Елена Гунчева-Гривова