Кой спечели от парламентарните избори на 2 април?

Определянето на датата на провеждането на национален референдум е в правомощията на президента

Специалният закон допуска допитването да бъде едновременно с редовни избори

Поредните предсрочни парламентарни избори отминаха и вече се заговори за следващи  бързи такива. На 2 октомври 2022 г. гласовете за ГЕРБ-СДС бяха 634 627 (25,33%) и срещу тях имаха 67 мандата. На проведените в началото на април т. г. избори коалицията получи  669 361 гласа (26,51%) и 69 мандата съответно. Всички погледи и очаквания са насочени към класиралите се първи. Върху тях понастоящем се стоварва отговорността, а те имат и амбицията, да лидират парламентарните процедури и първи ще получат проучвателен мандат от президента в опит да съставят правителство. Пред ГЕРБ-СДС има два основни варианта за съставяне на кабинет. Едната възможност е да получат подкрепа за политики от ПП-ДБ на основата на евроатлантически ценности. Другата възможност е формиране на правителство с основна задача за излизане от политическата криза на основата на национални приоритети с подкрепа на ДПС и БСП.

Класиралата се на второ място коалиция ПП-ДБ на отминалите избори получи 619 592 (24,54%), които се равняват на 64 мандата. По-наблюдателните анализатори видяха, че 38 мандата имат от коалицията ПП и 26 депутати принадлежат към ДБ, като разпределението вътре в обединението между трите партии, които образуват ДБ, е 13 депутати за „Да, България“, 10 – за ДСБ, и три за „Зелено движение“. Само преди шест месеца ПП получиха 506 099 гласа (20,20%) и имаха 53 мандата, а обединението ДБ - 186 528 гласа (7.45%) и 20 мандата. Сравнението на резултатите в рамките на половин година показва 80 000 гласа по-малко в сравнение със сумарния резултат на двете коалиции от миналия вот.

Видим растеж има в подкрепата за „Възраждане“. На изборите през октомври 2022 г. те имаха 254 952 (10,18%) – 27 мандата, а сега през април - 357 167 гласа (14,15%, 29 216 от тях са от чужбина), които им донесоха 37 мандата. От 2017 г., когато се явяват за пръв път на парламентарни избори и са получили 38 000 гласа, насам, подкрепата за партия „Възраждане“ се разширява и в момента са третата по големина парламентарна група. Може да звучи пресилено, но само съвместното явяване на ПП и ДБ най-вероятно не е направило партията втора по изборен резултат, особено при ниска избирателна активност и сравнително висока мобилизация за участие на избирателите им. Последиците тогава биха поставили системните партии в коренно нова политическа ситуация.

Тези сравнителни електорални данни относно първите три партии и коалиции и получените от тях депутатски мандати показват, че само ПП губи видима подкрепа сред избирателите. От друга страна, обаче тези резултати не водят до стабилизиране на политическия процес. Сравнително силното представяне на „Възраждане“ от 2 април не е с достигнат електорален таван, както побързаха да го определят анализатори в дните след изборите. Причините са поне две. Първата е, че няма изгледи войната на Русия срещу Украйна към момента да спре, както и в близко бъдеще. А в следващите 12 месеца предстоят поне два редовни избора – местни (октомври/ноември 2023 г.) и европейски (май 2024 г.), на които „Възраждане“ ще се яви.

Втората причина е проведената подписка от инициативен комитет, доминиран от „Възраждане“, за свикване на национален референдум за запазване на българския лев, която ще стане тема в 49-ото Народно събрание. Вече бяха внесени към 590 000 подписа (при 357 167 гласували за партията на отминалите избори) с искане да се проведе допитване, а решение може да вземе Народното събрание. Подписите, които са необходими за вземане на решение от парламента, са съответно над 200 хил. (провежда се обсъждане, но Събранието не е длъжно да вземе решение за произвеждане на референдум) и над 400 хиляди (Народното събрание е длъжно да вземе решение за произвеждане на национален референдум) граждани с избирателни права. От инициативния комитет твърдят, че поради значимия брой подписи с подкрепа за националното допитване Народното събрание ще е длъжно да вземе решение за произвеждането му. Разбира се, народните представители могат да решат да прередактират въпроса, но първо предстои проверка на валидността на подписите от ГД „ГРАО“. Дори да приемем, че събраните подписи са под 200 хиляди (и инициативата приключва) или между 200 и 400 хиляди подписа (и съдбата ѝ ще бъде решена от Народното събрание), то вече има частичен успех – влизането на България в Еврозоната беше отложено за 2025 г. Причините за това са извън възможностите на „Възраждане“, но другите партии не положиха усилия, за да се променят закони, които имат пряко отношение към въвеждане на еврото, нито бяха категорични в (не)допустимостта на такова допитване.

Ако предадените в срок подписи са над 400 000, то тогава вече „Възраждане“ ще стане още по-убедителен и със самочувствие говорител. Законът за прякото участие допуска „бърз“ конституционен контрол на решението на Народното събрание за произвеждането на национален референдум. С или без конституционен контрол ще бъде добавен допълнително предизборен попътен вятър в платната на партията. Определянето на датата на провеждането на националния референдум е в правомощията на президента и специалният закон допуска допитването да бъде едновременно с редовни избори, ако такива предстоят в следващата една година. Такива по смисъла на Закона ще са местните и европейските. При едновременно провеждане с местните избори, както беше на 25 октомври 2015 г., това съчетаване ще бъде доста сложно за избирателите и за комисиите, разяснителната кампания ще е в интерес на „Възраждане“. Още по-сериозен импулс в предизборната кампания за членове на Европейския парламент от България ще получи „Възраждане“, ако произвеждането на референдума се съчетае с евроизборите. Тогава вече ще видим съчетаване на антибрюкселска предизборна кампания с антиевро разяснителна кампания или „Възраждане“ срещу всички партии. В този случай може да се очаква повишаване на подкрепата от български граждани и в другите държави-членки на ЕС (защо ще е така, е отделна тема).

Пред произвеждането на национален референдум има поне пет проблема. Първият е формулировката на въпроса – дали е допустим, дали няма да се наложи неговата редакция от Народното събрание. На следващо място е начинът на гласуване – с бюлетина, която се поставя в бял непрозрачен плик. Използването на машините изисква промяна в специалния закон. На трето място, агитацията „не“/„против“ ще повиши като цяло активността на участие в референдума. Четвъртият проблем е за списъците с избиратели, особено при местни избори.

На последно място стои въпросът за валидността на допитването  - колко граждани с избирателни права са участвали и спрямо кои парламентарни избори ще се преценява активността на участие, ако имаме едновременно произвеждане на национален референдум с предсрочни парламентарни избори. Ако няма политическа стабилност, може да се прогнозира кой ще спечели от следващи избори или референдум.

Автор: Доц. Наталия Киселова

trud.bg