Центробежните сили могат да се преодолеят само със силна централизирана власт в Анкара
Референдумът в Турция за промяна на управлението е наистина „вабанк“ за президента Ердоган
Тези дни вулканът Етна изригна отново. Всъщност просто кихна и хвърли пепел и лава. Ако изригне с цялата си мощ така, както го е правил преди векове, то наоколо нищо няма да остане. Винаги съм се чудел защо хиляди хора строят домове, живеят по склоновете на вулкана, при условие че знаят заплахите. Оказва се, че склоновете на Етна са изключително плодородни и рискът изглежда си струва.
Българите са се населили преди векове в подножието на вулкан. Близо до Константинопол търговията е добра, земята плодородна, цезарят е близо. Когато обаче стане криза, на юг събитията придобиват опустошителните размери на изригнал вулкан. Този вулкан няколко пъти ни е помитал.
Днес край Босфора пак мирише на сяра, земята издайнически вибрира, за да ни предупреди, че вулканът може пак да изригне. Турция се тресе от драматични събития, а ние сме първата къща по склона и пътя на лавата. Това обаче поражда безпокойство едва в част от тези, които гледат международни новини.
В пламенното писмо на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган присъства един израз, който е доста тревожен. Той обяснява как опитът за легитимация на неоосманистката доктрина на Турция е достигнала до крайности. Доган убедено ни казва, че играта на Анкара е “вабанк”. Всичко е заложено на една карта, а ние като страна изглежда сме част от залога.
Турция се намира на исторически кръстопът и това не е клише. Само допреди шест години най-голямата държава на Балканите и най-голямата натовска армия след САЩ изглеждаше спокойна, тръгнала по пътя към Европейския съюз, въпреки ретроградните тенденции за налагане на нрави от минали векове. Кюрдите получиха повече права, бяха представени политически на всякакво ниво – или поне така изглеждаше.
Много е важно да се знае защо единовластието, диктатурата изглеждат неизбежни в Турция. След като започна поредната арабска пролет – в Сирия, южните граници на страната станаха фронтова линия.
Разпадът на държавността в Сирия доведе до изключително бърза дезинтеграция на дълго потискани етноси и религиозни групи, като най-важният от тях бяха кюрдите. Десетилетия наред режимът на фамилията Асад не просто тероризираше, а буквално смазваше този етнос. Въпреки че даваше убежище на лидера на ПКК Абдуллах Йоджелан и той ръководеше съпротивата на кюрдите в Турция от Дамаск, местните сънародници на враг номер едно на Анкара по онова време живееха като крепостни селяни, без елементарни права. Арабската пролет обърна нещата наопаки. Превърна кюрдите в един от малкото съюзници на режима и реално получиха автономия. Това за Турция е кошмар.
Турският президент Реджеп Ердоган и цяла Турция в момента се намират на неспокоен разлом. Страната се тресе. Само преди няколко месеца в страната бе задействан опит за военен преврат. Животът на Ердоган бе застрашен и това, че днес той размахва пръст на Европа, е въпрос на шанс, роден от изтекла информация.
Днес центробежните сили в страната са най-големите в цялата история на съвременна Турция. Враговете на Ердоган са много – радикални ислямисти, кемалисти, гюленисти и най-вече кюрдите. В Източна Турция се води реална война и процесът на формиране на кюрдско самоуправление е в действие. Това е най-големият кошмар за Ердоган и за целостта на Турция. Нищо друго не го интересува, освен да няма независима кюрдска държава. Не го интересува нито ЕС, нито САЩ. Нищо друго няма значение, освен да върне контрола в ръцете си.
Единственият начин да спре – или поне отложи за неопределено време безмилостния ход на събитията – е да създаде силно централизирана власт. Това не може да стане с демокрация, а чрез президентски режим.
При последните избори – редовните и извънредните за Меджлиса, Ердоган не успя да събере онова квалифицирано мнозинство в турския парламент, за да проведе конституционните реформи по демократичен начин. Днес той вече е помел своите вътрешни опоненти: приключи с движението на Фетхуллах Гюлен, армията е окастрена от светския елит, бизнесът, медиите, елитът на нацията, са в краката му, а кюрдите търпят сериозни загуби на фронта. Силите обаче са на привършване, а и не е ясно при едни нови избори какво може да се случи.
Предстоящият референдум е повратна точка за Ердоган. С добра дума, жандармерия и контрол на изборния процес е твърде възможно в рамките на няколко месеца в Турция да видим първия държавен глава с правомощията на султан. Това ще бъде краят на кемалистка Турция, а новият облик на южната ни съседка още не е ясен. Точно заради това днес е изключително важна неоосманската риторика на Ердоган – този език, тази политика и тази идеология налива вода в неговата мелница. Агресията към Европа, към съседите мобилизира националистическия дух. Не бива да съм прав, но една демонстрация с хиляди бежанци, пуснати през нашата граница в навечерието на референдума, видът на една смирена Европа, ще изстреля нивото на национална гордост и мечта за велик султан в космическа орбита.
Не се учудвайте, че такава риторика действа. Навсякъде действа. И в България човек, който говори за Симеонова България на три морета, живее добре. В Турция обаче въпросът е на живот и смърт, най-вече за този режим.
Ако референдумът се окаже неуспешен за президента Ердоган, то бихме могли да очакваме неочакваното, и при това с отрицателен знак отпред.
От Емил Спахийски
trud.bg
