Легендата за живия Ботев

Народът вярва, че е оцелял и доживял дълбоки старини

Нужен му е да крепи неговия дух в сегашното бездуховно време

Националните герои не умират. Не само символично, но и биологично. Народът не иска да приеме, че Васил Левски е обесен, а Христо Ботев застрелян. Вярва, че са оцелели, за да крепят неговия дух. С легенди, които са живи и днес.

За Левски се говори, че е екзекутиран негов двойник. За Ботев се твърди, че е заловен, заточен и освободен. Доживял дълбоки старини в Цариград. Генезисът на този мит е във възрожденския периодичен печат. Тръгва от вестник "Български глас", който излиза в Болград. Изданието се списва от Киро Тулешков, революционер и близък другар на поета. С дата 25 май 1876 г. четем:

"Пишат ни из Свищов, че Христо Ботйов Петков се появил с една чета въстаници в Рахово, който е на Дунава срещу Бекет. Тия храбри юнаци всичките бяха облечени в българска народна форма и с левове нашити на шапките им, запалиха Рахово и като се присъединиха с жителите заминаха за Враца и Плевен."

Киро Тулешков изпада в това, което наричаме революционна романтика и исторически оптимизъм. Четниците веднага убили десет турски низами. От нашите първи паднал Димитър Пехливанина, който всъщност оцелява. Към дружината се присъединили 105 местни храбреци, а са били само петима. При Траянови врата бойната единица вече брояла 5000 юнака и влязла в сражение с четири баталиона турска войска.

Над 2000 жертви дали поробителите

В следващите броеве Киро развинтва фантазията си със страшна сила. Четата отдавна е разбита, войводата е мъртъв, а той информира: "Ботйов е президент". Поборниците са изклани, избесени и пратени на заточение, но редакторът е оптимист: "Пишат ни из Цариград, че войводата Ботйов се намирал във Витош планина. Разказват ни още, че някой си Сидер, който се е появил в последно време по тия места с 500 души, бързал да се присъедини с тоя храбър войвода."

Възторжените дописки в "Български глас" се препечатват от другите емигрантски издания. Само сериозният вестник "Нова България", основан от Христо Ботев, се съмнява: 

"Обичаме да излезе истинска новината на "Българ. глас", който казва, че войводата Ботйов се намирал по Витош планина, и че някой си Сидер с 500 души бързал да се присъедини с този войвода. Ние се двоумим на това известие, защото ако беше се появило от българска страна нещо колкото една игла, турците би го направили досега на черясло и срещу 50 души въстаници изпратили би 500 и повече души потеря."

Чуждата преса пък праща Христо Ботев от Витоша в Рила. През октомври 1876 г. нашият вестник "Стара планина" преразказва новина на немския "Везер Цайтунг":
"Една доста значителна чета се намерва в Рила планина, едно стръвно горско място на юг от София. Главатар на тази чета е прочутият Бончур (Ботйов), който е познат още от приключението на Радецки".

В чужбина никога не са били наясно с българските национални герои. Много по-късно поетът Кирил Христов сочи изумителен факт.

Руските вестници бъркали Ботев с Левски!

А на Киро Тулешков такива са му били информаторите. Дойде някой в редакцията и чул-недочул разказва небивалици.

По същото време Константин Иречек е в преписка със Симеон Христов-Пиротчанец. Чешкият историк иска сведения за случващото се в България. С дата 8 август 1876 г. Симеон му пише от Белград:

"Известих се за някои новини, но за които не мога ви дам никаква сигурация за верността им. Дошли в Кладово някои момчета пребягнали из България и приказвали, че в околностите на Търново, Габрово, Свищов и места, които лежат около Рилската планина, подигнали се с нови сили и отчаяно се борят. За прибежище си избрали Рилската планина, гдето се намерва и г. Ботйов. Искат да кажат, че Рилската планина е пълна с бунтовници, понеже тез гористи места само са свободни за тях, гдето могат свободно да дихат."

Много жилава е легендата за живия Ботев. Народът е убеден, че поганците са го пленили, оковали и хвърлили в Диарбекирската крепост. През 1896 г. тръгва слух, че избягал оттам заточеник е лежал заедно с поета, който щял да бъде освободен. "Научи ли новината, че Ботев е жив? Бил заточен в Мала Азия", спирал Яворов минувачите пред телеграфната станция в Чирпан.

Ботевата майка Иванка до края на дните си чака своя син. Не й казват, за да не получи припадък. Дъщерята Иванка, кръстена на баба си, е студентка в Женева и също не знае. Съпругата Венета обаче изтръпва от вълнение.

Приятелят на семейството Илия Янулов си спомня:
"Може да си представим какво ставаше в душата на Венета. Тя стягаше един куфар – ще отива да посреща Ботева, макар че сама не знаеше точно къде. Иванка трябваше да бъде предупредена. Писахме й писмо в Женева, че има такъв слух – "кажи й го с много заобикалки", ме предупреждаваше майка й – "каквато е буйна, да не тръгне веднага, да чака телеграма"…"

Вдовицата на поета преживява още един стрес. Нейната внучка Венета Рашева-Божинова разказва:
"Към 1900 г. на "Марно поле" в Търново се разположил някакъв чуждестранен паноптикум, в който имало сандъци от прозрачно стъкло с восъчни фигури на Ботев, Хаджи Димитър, Петьофи и др. Отишла да го види и Венета. Щом застанала пред сандъка с фигурата на Ботев, тя започнала да бледнее и се строполила безчувствена на земята. Свестили я присъстващите и искали да я отведат до дома й, но тя отказала. А изкусно направената восъчна фигура представяла смъртно ранения Ботев със струяща кръв над окото, опасваща бялата му шия. Отпосле всеки ден, докато паноптикумът стоял в Търново, Венета отивала в него и безмълвна стояла пред восъчната фигура на Ботев."

Легендата за безсмъртния Ботев се появява по хълмовете на времето чак до наши дни. През 2007 г. получих писмо от Илия Вишков, жител на дряновското село Гостилица. "През 1959–1960 година бях в гр. Хасково – свидетелства той. – Там някои мои познати ми казваха, че Христо Ботев бил още жив в Турция на 112 години. Там имало някакъв човек, който нищо не говорел освен това, че се казва Христо и от време на време рецитирал стихотворенията на Христо Ботев."

Народът не може да приеме, че Христо Ботев го няма. Нужен му е да крепи неговия дух в сегашното бездуховно време.

Автор: Росен Тахов

trud.bg