Либерализъм или демокрация

Да започна с очевидното. Демокрация означава власт на народа. А либералите, и най-вече българските либерали, никак не обичат народа си. Според либералите повечето българи са необразовани, изостанали, некултурни, обидно патриархални и, което е най-лошото, въздишащи по комунистическото минало. Според либералите повечето българи бият жените си сутрин, обед и вечер и, о, ужас!, харесват Русия. Е, бива ли на такива хора да се поверява каквато и да било власт!? Либералният отговор е категорично отрицателен. Либералите искат властта да се упражнява от "експертите", "знаещите", "можещите", изобщо от "умните и красивите". И тъй като според тях 99% от българите не попадаме в тази категория, властта трябва да бъде упражнявана от "елитния" 1 %. От завършилите "на Запад". Е, може и да не са съвсем завършили, става и с представянето на документ, че са изкарали едноседмичен онлайн курс към филиала на някой престижен университет.

Основният проблем на либералите обаче е в това, че в едно демократично общество на власт идват тези, които са спечелили изборите. А либералните формации не просто не успяват да извоюват изборна победа. Те изобщо не могат да влязат в парламента. А не могат да влязат поради посочената по-горе причина - дълбоко презират избирателите . Избирателите пък съвсем не са толкова тъпи, колкото ги описват либералите, и им отговорят със същото презрение, като не гласуват за тях. Като резултат от всичко това либералните политици, интелектуалци и други подобни набедени мислители намразват демокрацията. Защото именно демократичните механизми не им позволяват да осъществят властовите си мечти. Единственият начин, по който могат да се доберат до властта, е чрез преврат. И понеже днес превратите не са актуални, се прибягва до "цветни революции", "майдани" и други подобни действия, които да са в състояние да сбъднат мокрите либерални сънища. Специално за България, а и за други страни от постсоциалистическото пространство, това сбъдване няма как да се случи, ако не бъде оторизирано от посолството на "Големия презокеански брат". Стане ли това, никакви демократични процедури вече нямат значение. Изобщо не е важно как са гласували хората на изборите. Във властта ще се намърдат политици, които, оставени на собствените си сили, биха могли да разчитат основно на гласовете на жените или любовниците си, ако имат такива.

Либералите в България могат да дойдат на власт единствено по "втория начин". Ето защо, когато видите, че някой либерален политик се е разположил в министерското или, не дай Боже!, в премиерското кресло, можете да бъдете сигурни, че демокрацията е отменена. Единственият начин, по който демокрацията може да бъде защитена, е поставянето на категорична преграда пред либералните претенции. Разбира се, нищо лично срещу либералите. Нека си се развиват свободно. Нека си пишат на воля във фейсбук, в "Дневник" или в "Медиапул". Проблемът възниква тогава, когато егото на тези хора съвсем хипертрофира и те решат, че са не само световни интелектуалци от ранга на Умберто Еко, например, но и са политически гении, които трябва да управляват България. С цената на всичко. Ето тази претенция е притеснителна. И би трябвало да е притеснителна за всички хора, които уважават демокрацията.

Петър Волгин