ЛУБРИКАНТИ ЗА КОКОШКИ

Олекна ми и душевно, и физиологически, като разбрах, че е премахнат сериозен проблем на хората, отглеждащи кокошки като домашни любимци. 

Освен кокошки по дворовете и във ферми, понякога отделни романтични индивиди гледат по стаите на къщите си различни домашни любимци от рода на папагали, една моя съученичка си гледаше катеричка в библиотеката, хамстери, морски свинчета, змии, декоративни зайчета… В нашия случай – кокошки.

Обладани от любов и грижа към кокошките вкъщи, стопаните им ги хранели много обилно със сметана и с бисквити и яйцата, които кокошките снасяли, се уголемявали до такива размери, които застрашавали на кокошките. 

Решението било лубриканти.

Веднага били измислени по научен път лубриканти, с които, като се намаже кокошето дупе, яйцата съумявали да излязат. 

Половин час филм имаше за това изобретение. Сигурно някой е станал доктор на лубрикантските науки, с което ветеринарната медицина се е изстреляла в Космоса. 

Така съм устроен, че цял живот правя аналогии. Видя нещо и то ми прилича на друго. Сравнявам го, осмислям го в сравнения. Това не ме е придвижило много напред в художествено отношение, но колкото – толкова. 

Питам се какъв лубрикант трябва да се измисли, за да могат лъжливите уста да ни засипват с толкова тежки като камъни думи, да ни смазват и да ни отчайват. Какъв лубрикант трябва да се измисли, за да можем да преглътнем ние вечните заплахи, вечните страхове и тревоги? 

Какъв лубрикант в края на краищата трябва да се измисли, за да можем да се родим отново и отново и всеки път да забравяме какво е било и да започваме отначало. 

Поетът беше написал, че сме се раждали „по синорите“, до „тръните“ и едва ли майките са ползвали обезболяващи вещества. Обезболяващите вещества на нашите български майки е била кръвта по прехапаните устни. 

Но поне на мен засега не ми е известно кръвта да става за лубрикант. Кръвта става за живот или за смърт, но за лубрикант – не. 

Колко десетилетия вече брокерите на лубриканти – идеологически и партийни ядра, пропагандни групички, социологически дружинки и колкото си щете още платени медийни мекерета ни продават проста мас вместо фини лубриканти. Чудо е, че не са започнали направо трансплантации на техните перверзни идеи. 

А може и направо на сухо, без глезотии – без смазочно-обезболяващи материали – бегом към еврото, бегом към урните за гласуване, бегом, където ви кажем. 

В края на краищата – като могат да се спестят пари от лубриканти – защо не? Ние сме доста издръжливи. Знаем и две, и двеста. Знаем и сухо, и влажно; и солено, и кисело; и потно, и кърваво; и сиропено, и отровно. 

Но ме боли сърцето, че гледат на нас като на кокошки, които трябва да заслужат лубрикантите си.

Николай Милчев