Магистралата на Тръмп в пустинята: как един път през Сахара се превръща в шахматна дъска за Америка, Китай и Русия
Една магистрала в далечна пустиня, която за мнозина изглежда като поредния инфраструктурен проект, всъщност разказва интересната история за власт, ресурси, влияние и бъдещето на Африка.
Става дума за магистралата Тизнит- Дахла в Мароко или за над 1000 километра път, който се спуска по атлантическото крайбрежие на Северозападна Африка, свързвайки южната част на Мароко с град Дахла, в сърцето на спорната територия Западна Сахара.
Тръмп заяви, че Мароко ще кръсти магистралата на негово име - „Donald J. Trump Highway“, но към момента няма официално потвърждение от мароканските власти за административното преименуване, но … самото изявление на Тръмп показва колко важен е политическият символ на този проект.
Защото това е път през една от най-оспорваните територии в Африка.
И за да разберем защо тази магистрала е толкова важна, първо трябва да разберем за мястото, през което минава.
И така … Западна Сахара е бивша испанска колония. Когато Испания се изтегля от там през 1975 г., започва спорът:
Кой има право върху тази огромна пустинна територия с излаз на Атлантическия океан?
Мароко заявява: „Тази земя е исторически свързана с нашето кралство.“
Но … срещу него се изправя Фронт Полисарио или движението на местните сахрави.
Полисарио е създаден през 1973 г., като първоначално се бори срещу испанското колониално управление, а след това започва въоръжена борба за независима държава - Сахарска арабска демократична република.
И след години на конфликт Мароко изгражда огромната отбранителна линия през пустинята или т.нар. пясъчна стена, дълга над 2700 километра.
А … днес картината е следната:
Мароко контролира около 80% от територията - включително големите градове, атлантическото крайбрежие и икономическите зони.
А Полисарио контролира само по-малките пустинни райони зад пясъчната стена, като поддържа и база в Алжир.
Или накратко казано… това е един от най-дългите „замразени“ конфликти в света.
На пръв поглед - какво може да промени един път през пустинята?
Всъщност … много.
Защото…. когато една държава строи магистрали,пристанища,
промишлени зони и енергийни проекти, тя не само развива икономика, а показва:
„Ние сме тук. Това е наша територия. Това е нашият коридор.“
И … точно това прави Мароко.
Магистралата Тизнит- Дахла превръща Западна Сахара от отдалечен пустинен район в стратегически транспортен маршрут, като свързва:
- Северна Африка с Атлантическия океан,
- бъдещото пристанище Дахла Атлантик с вътрешността на континента,
- и Мароко с държавите от Сахел.
А в края на магистралата се намира Дахла - град който преди години беше почти неизвестен извън региона.
А днес …. около него се планира голямо атлантическо пристанище.
Идеята на Мароко е проста… да превърне Дахла във врата към океана за държавите от Сахел.
Но какво е Сахел? … или забравеният пояс на Африка.
И така …. Сахел е огромната суха зона, която се намира между пустинята Сахара на север и по-зелените африкански райони на юг.
Или … това е преходният пояс на Африка в който се намират държавите Мали, Нигер, Буркина Фасо и Чад.
Който има влияние в Сахел, може да влияе върху движението от Атлантическия океан към вътрешността на Африка.
В региона има уран (особено в Нигер), злато (Мали, Буркина Фасо), нефт (Чад), редки минерали и други суровини.
Затова Сахел е важен не само за Африка, а и за Европа, Китай, Русия и САЩ.
А тези държави са огромни, богати на ресурси, но имат един голям проблем… и той е, че нямат излаз на море.
За тях достъпът до пристанища означава: износ на суровини,
внос на стоки и най-вече икономическо развитие.
И тук идва предложението на Мароко:
Сахел да получи достъп до Атлантика през мароканските пристанища. И ако това се случи, Мароко ще се превърне в една своеобразна морска врата на Сахел.
И още нещо …защо тази пустиня е толкова ценна?
Защото под нея има нещо, което светът не може да пренебрегне …. и това са фосфатите.
В Западна Сахара се намира прочутото находище Бу Краа, едно от най-големите фосфатни находища в света.
А както всички знаем фосфатите са основната суровина за производството на торове.
Без торове няма модерно земеделие, а без модерно земеделие няма достатъчно зърно, евтина храна и стабилни пазари.
Мароко разполага с около 70% от световните резерви на фосфати.
Затова зад пустинния пейзаж на Африка стои нещо много по-голямо и то е … контрола върху един от ресурсите, които хранят света.
Какво общо има тук Тръмп?
През 2020 г. администрацията на Доналд Тръмп направи ход, който промени баланса. САЩ признаха мароканския суверенитет над Западна Сахара като част от сделката около Абрахамовите споразумения, чрез които Мароко нормализира отношенията си с Израел.
Или това беше огромна дипломатическа победа за Рабат( който не знае, това е името на столицата на Мароко).
И точно когато светът се сблъска с недостиг на торове( поради проблемите около Ормуз), администрацията на Тръмп временно облекчи част от митата върху мароканските фосфатни продукти. А американската Koch Ag & Energy Solutions разшири партньорството си с мароканския гигант OCP.
Съвпадение?
В геополитиката обикновено най-интересните „съвпадения“ са тези, които идват заедно с милиарди долари инвестиции.
И тук вече стигаме до най-важното…
Африка се превърна в поле за съперничество между великите сили.
Китай изгражда пристанища, железници и логистични коридори из Африка. Русия увеличи влиянието си в Сахел след оттеглянето на част от западното присъствие.
А САЩ търсят такива партньори, които могат да ограничат разширяването на китайското и руското влияние на континента.
И Мароко е точно такъв партньор… стабилен, разположен на Атлантика, близо до Европа и с влияние върху ключовия регион Сахел.
И докато светът говори за „нов световен ред“, „стратегическа автономия“ и „борба за влияние“, реалната битка сякаш се води за неща, които звучат скучно… за неща като пътища, пристанища, минерали и торове.
А ние …. обикновените … разбираме за това чак когато цената на храната “скочи” върху касовите бележки на близкия до дома ни супермаркет.
И в заключение … Африка вече не е само място, където великите сили търсят ресурси. Тя се превръща в място, където се решава кой ще контролира търговските маршрути, суровините, пристанищата и бъдещето на цели региони.
И може би след години историците няма да си спомнят за табелата с името на Тръмп, а за една магистрала през Сахара с която е започнала новата битка за Африка.
————
Росица Калинова
