Нека ви споделя разказ от първо лице на мой много близък приятел лекар.
Така - в една конкретна голяма болница тук, във всяка клиника,която няма нищо общо с инфекции има по няколко настанени болни от Ковид.
Негова колежка се разплаква, след като изтегля късата клечка понеже баща и е за трансплантация на органи.
Сестрите влизат при пациентите, а лекарите им дават инструкции какво да правят.
Сестрите влизат със собствена маска, и някаква престилка тип салфетка.
Изобщо ги няма онези скафандри, които ги гледате по телевизията.
Положението е трагично, и няма персонал, а този който е останал е наполовина болен.
Медици напускат, няма пари за тях, но за НСО има 700 хиляди за нови автомобили.
Няма линейки, няма места, няма план, няма лидери.
Има предизборно харчене.
Това е олицетворението на една колабирала от бездействие и липса на реформи система.
И “резултатите” не закъсняха.
Хората от властта не са притеснени - за тях има легла, има и хеликоптери даже (за Караянчева).
А един 33 годишен мъж почина, защото няма място за него. И той не е единствен.
Дори няма да почвам с хората с други заболявания освен Ковид.
За асфалт-пашата на републиката не е проблем мизерното заплащане на сестрите, медицинския персонал и трагичната здравна система - за него е важно да вдигне заплатите на безбожно раздутата администрация, за да гласуват под строй за престъпното му управление.
Това е кулминацията на една система в колапс, сметката за която ще платим всички ние.
Кирил Симеонов
