От Евгени Минчев
Повечето болести произлизат от лошите мисли и от пърженото. Поради что тогава българинът се реди за шарлан, като че ли е краят на света? Да пържи тиквички, да люска олиото в салатата или да го топи с филия бял хляб- не го разбирам това, а съм израснал в нечувана сиромашия. И защо са всичките тези мрачни лица, ако мислите им са добри и презапасяването ги удовлетворява...
Да попитаме психиатър? Олиото се оказа петролът на нацията ни- където се лее то, там е келепира. Там са опашките, вместо по площадите, където трябва да се изрази народната воля, недоволство или искания. Лозунги в супермаркетите няма- има само сгъстен въздух от алчни за презапасяване хора, които сами си слагат смъртоносните „инжекции“ а после плачат за скъпите лекарства.
Има някакво неразбираемо припокриване между невежеството, алчността, стадното чувство, липсата на мисъл и мисълта за олио, като за мисия. Като за месия! Не бива да се кори никой, чакащ на опашка за който и да е продукт, но тук всички се пържат в мазната врява на имитирането и зловредната последователност. И да има олио, ако всичко друго започне да свършва, къде ти е келепира тогава, българино?
Мислиш ли за здравето си, за външния си вид, за хармонията между стомах и други потребности, да кажем културни. И културно ли е всъщност да се презапасяваш, дори някъде далече да пукат пушки и да маршируват войници.
Накрая ще се окаже, че при толкова запаси с олио, ще може да го ползвате единствено като лубрикант. Дано ви е весело тогава и стига да има с кого да го споделяте. Мисия „Олио“ – изпълнена.
