В Деня на народните будители се замислих как една прослойка от нашето общество, която говори с толкова модерни и цивилизационни чуждици, която се срами от делото на нашите будители, които са възхвалявали това, което ни сплотява като народ и отличва от другите народи, иска да премести националния ни празник на 24 май - Денят на българската писменост, култура и просвета.
Хора, които се срамят да се нарекат българи. Чилват, фрустрейтват се, гайсват се и какво ли още не чуждопоклонно, искат да ни убедят нас, българите, които презираме извращението на българския език, в това колко ни е важно празника ни да бъде в чест на българщината.
Не е нужно да слагаш за национален празник 24 май. Достатъчно е да говориш на български, да изповядваш българското,да тачиш българските традиции и обичаи. Дори не. Много повече е. Защото киченето със символи, зад които дреме кухостта, е чиста проба лицемерие. Презрението към Трети март - Денят на българското освобождение е толкова презиран, защото им напомня как отдавна са се поробили в дан на чужди "цивилизации" и за тях свобода няма.
Народен будител е всеки, който говори българския език. Който играе хората на народа ни. Който помни историята ни и тачи народите, които са ни дали свобода. Който не се срами да се нарече българин. Особено пред Европата. Будител е всеки, който обича страната си и изповядва българското. Защото така му помага да оцелее. И най-вече - го предава на децата си.
Честит празник, братя! На вас, които не се срамите да се наречете българи и гледате света пробудени - с широко отворени очи, в които проблясва пламъка на дедите ни. Честит празник, братя!
Бялджип
31 minutes before
Браво, Персефона Коре !
Коментирай