Моят опит за задаване на цел и посока. Държава на духа.
Предговор
Всички дебели книги вече са написани. Те са дали своите уроци и заслужават своето препрочитане и преосмисляне, особено във време, когато твърде много се говори, а малко се чете, мисли и действа. Сега е времето на кратките по обем книги. Тези, които нямат претенцията да преобръщат посоки, но ако го правят, то е с търпелива методичност, противоположна на броя страници. Тези, които умеят да изненадват, които крият повече между кориците, отколкото показват като обем. Кратките книги са лесни за препрочитане, но и не всяват страх. Това е и една от основните задачи на всяка непретенциозна книга – да научи обществата да преодоляват страха. Информационният и житейският страх - този, който посреща на нож всеки зрител и участник в социалните мрежи и общуване. Да опитомиш страха и да го надмогнеш е вероятно предизвикателството на нашето време като хора – индивиди, общества и държави.
Тази книга не трябва да бъде приемана като учебник за политици, но това може да бъде роля по необходимост. Книгите трябва да провокират, дори да е несъгласие или критичност, но провокацията означава събуждане на рефлекс за мисъл. Ако „Параметрите на постамериканския световен ред” беше погледът към общото, то тази книга е естественото продължение, което фокусира погледа върху частното, но и най-важното за нас, като българи – нашата собствена страна.
Бъдещето е тук, ние го създаваме в ход и ще живеем с нашите решения. „Параметрите на постамериканския световен ред” се появи в най-правилното време за нея – тогава, когато промяната в международните отношения безвъзвратно настъпваше, оформяйки новата архитектура на сигурност. А настоящата книга се появява в точното време за България – тогава, когато държавата и нейния народ са в безпътица, когато погледът е насочен само в утрешния ден, а времето до края на годината е обвито в съмнения и несигурност. Тогава, когато погледът е мрачен, а походката е приведена напред и надолу, а единственото усещане за справедливост настъпва в механата или вечер пред телевизора. Усещането за общност е пред изпитание, разделителните линии са твърде много, а един от малкото обединителни стълбове е общото усещане за бедност – първо материална, но вече и духовна.
Тези времена на изпитание се нуждаят от колкото се може повече пътеводни светлини, които да показват, че път напред има. В тази книга няма да откриете апокалиптични заклинания за изчезването на българския народ и държавата му. До края на тази книга ще намерите надежда. Защото всеки проблем, създаден от човека или общността може да бъде решен. Тази книга има за нескромна цел да бъде една от пътеводните светлини, която да покаже пътя отвъд мрака на настоящето. Може да не сте съгласни с нея, може да не се отнася точно за вас, но това е ценното на книгите - те провокират мисълта. В крайна сметка, стойността на нашият живот се измерва с паметта – тази, която пазим, но и тази, която оставяме.
Станислав Бачев
