Роден съм в далечната 1955 г. Половината ми живот премина в режима на социализма и развития социализъм.
Не се оплаквам, защото другата половина от живота ми мина под знака на нещо още по-неясно и нечистоплътно, наречено преход, промяна, подмяна и т. н.
Не знам коя от двете половини от преминалия ми живот е по-добра, или коя е по-лоша. Връщане назад няма. По-важно ми е, че синт ми се роди през 1981 г. и сега е на 40 години, а децата му са на 14 и на 9 години.
Синът ми е живял 9 години в условията на развития социализъм, а останалият му живот е минл в безвремието на прехода, промяната и подмяната.
За мен са важни последните 12 години от живота ми, защото те бяха тотално пропиляни и изхабени. Напуснах си професията, два пъти фалирах, попаднах в пипалата на октопода, наречен съдебна система. Не се оплаквам. Било, каквото било. Обаче се замислям за пропиляните години на моя син, който знае английски, има добра професия, но остана в България. Кой ще му върне изхабените години?
Слава Богу, децата на моя син все още не са осъзнали какво е станало с мен и с част от живота на баща им. Дечицата имат своя шанс, защото изродите, които ни управляваха през последните 12 години, най-накрая си отиват.
Метастазите на ГЕРБ няма да се изрежат и очистят бързо и до край, но хирургическата интервенция все пак започна. Започна миналото лято и се афишира окончателно днес, на 21 ноември 2021 г., денят, в който Бойко Борисов си отива ОКОНЧАТЕЛНО И ЗАВИНАГИ!
Майната им на моите пропилени години! Стига децата на нашите деца да имат своя шанс. Да останат в България!
Извинете ме за емоционалния изблик. Не е в характера ми да се изразявам така, но понякога не успявам да се контролирам.
Любо КОЛЬОВСКИ
