Очакваната дълга конституционна есен в следващите пленарни дни ще се превърне в гореща зима, защото наближава 6 декември, когато изтича двумесечният срок за провеждане на „второто“ първо гласуване на ЗИД-а на Конституцията (внесен на 28/07/2023 и обсъждан на 06/10/2023 г.). Предложенията за конституционни промени са основно в две групи.
Първата са свързани със съдебната власт (в широкия смисъл на думата относно съда и прокуратурата и произтичащи от тях изменения), а втората - предложения в различни глави на Конституцията, които засягат различни конституционни институти. Макар и да няма нарочно организирани дискусии по темите, категорично следва да отпаднат предложенията относно допускането на двойно гражданство за политически представители, въвеждане на конституционно ниво на националния празник и конституционна делегация за законова уредба на квалифицирани мнозинства за формиране на независими държавни органи, които осъществяват регулативни или контролни функции.
През последното десетилетие сякаш се формира национален и политически консенсус около разбирането, че прекият път към Конституционния съд за гражданите следва да бъде отворен. Не само заради европейската тенденция за въвеждане на индивидуална конституционна жалба, но и заради собствената еволюция на българското конституционно правосъдие.
Обществено съгласие има за възможността за достъп на гражданите до конституционната юрисдикция. Погрешно е разбирането, че пряката жалба е част от съдебната реформа. Достъпът до Конституционния съд е част от конституционното правосъдие, което се налага след Втората световна война в Европа като четвърти стълб в защита на основните права на човека и гражданина (наред с гражданското, наказателното и административното правосъдие) в материалната правова държава.
Правото на защита на гражданите на засегнати или застрашени техни основни права и законни интереси (по чл. 56 от Конституцията) е обща гаранция за защита на основните права на всеки човек и отделно от това е самостоятелно основно субективно право на всеки. Заради пълноценно изпълнение на конституционното право на правна защита на всеки в Република България очакванията към конституционните промени бяха големи.
Внесеният проект за изменение и допълнение на чл. 150 (сезиране на Конституционния съд) предвижда следните възможности за достъп до Съда:
- Ограничаване на възможността на главния прокурор да сезира КС с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите;
- Всеки съд да може да сезира КС с искане за установяване на противоконституционност на закон, приложим по конкретно дело;
- Гражданите да могат да сезират КС с искане за установяване на противоконституционност на закон при условия и ред, определени в закон и технически в Правилника на КС;
- Юридическите лица да могат да сезират КС с искане за установяване на противоконституционност на закон при условия и ред, определени в закон и в Правилника на КС.
Прави впечатление, че и четирите възможности са за искане за установяване на противоконституционност на закон. Правомощията на съда и на главния прокурор да се обръщат към Конституционния съд следва да бъдат анализирани през призмата на функциите им за решаване на спорове (чл. 117, ал. 1 и чл. 120 от Конституцията) и на следене за спазване на законността (чл. 127, т. 1-6 от Конституцията).
Възможността на гражданите и юридическите лица да сезират Конституционния съд повдига повече въпроси отколкото дава отговори и неизбежно ще предизвика силно разочарование у частноправните субекти. В сравнителноевропейски план разновидностите на конституционната жалба са две основни. Преобладава възможността при сезирането доказването на факта, че засягането на основните права (със закон) е „лично“ и „пряко“ /индивидуална конституционна жалба/. Има и по-радикални възможности - actio popularis, при които всеки гражданин има право да сезира конституционната юрисдикция, без да доказва конкретен правен интерес. Самата концепция на този институт предполага, че гражданинът не защитава само собствените си основни права, както при индивидуалната конституционна жалба, а е „защитник на общественото благо“. Така предложената редакция на възможността, според мен, е въвеждане на actio popularis, при която граждани и юридически лица могат да сезират конституционната юрисдикция. Но тази възможност повдига множество въпроси:
- Само български граждани или всеки човек ще има право на достъп до КС;
- Всички юридически лица ли ще имат право на достъп до КС - регистрирани по Търговския закон, общини (ex lege юридически лица), органи или организации, които имат правосубектност като юридически лица;
- С доказан „личен, пряк и непосредствен“ правен интерес или с абстрактен обществен интерес ще се допускат жалбите;
- Всяко субективно право, лична свобода или правен интерес ще могат да се защитават пред КС или само основни права на човека и гражданина, нарушени със закон;
- Нарушени основни права на човека и гражданина със закон само по смисъла на Конституцията ли ще се преценяват от КС;
- При висящ съдебен процес физическите и юридическите лица ще могат ли да се обръщат към КС;
- Редът за сезиране на Съда евентуално може да се уреди на законово ниво („при ред, определен в закон“). Но тук ще се поставят питания за държавна такса и задължително представителство от адвокат, само на хартия или и по електронен път;
- Допустимостта на конституционната жалба е ключов момент в конституционното производство. Кой преценява дали жалбата е допустима, за да продължи производството - целият Съд или негов отделен състав (отделение), т. е. поне трима съдии, следва да бъде уредено на конституционно ниво;
- При установяване на противоконституционност на закон Конституцията (чл. 151, ал. 2) е предвидила, че решението на КС се обнародва в „Държавен вестник“ в 15-дневен срок. То влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила. Правилото на чл. 151, ал. 2 ще се прилага ли и по отношение на правните последици на сезиране чрез пряка конституционна жалба;
- В момента въз основа на чл. 22, ал. 4 във вр. с ал. 2 от Закона за Конституционния съд актовете, обявени за неконституционни, не се прилагат, а възникналите правни последици от този акт се уреждат от органа, който го е постановил. Т. е. следва да се прецени как Народното събрание ще бъде задължено да уреди правните последици от обявената противоконституционност на закон, с който законодателят е засегнал със своя акт основни права на човека и гражданина.
- Постановените от КС решения ще могат ли да бъдат атакувани в Страсбург?
Народните представители не трябва да гледат на пряката конституционна жалба като на замяна на обръщането (вместо) към съд („четвърта инстанция“) след приключване на съдебно производство (пред две или три инстанции), а като на гаранция за защита на основни права на човека и гражданина и на юридически лица, създадени в обществена полза. Личното ми предпочитание е към actio popularis.
trud.bg
