Знаете, че рядко коментирам вътрешна политика по две причини. Първата е, че темата е мръсна, а втората, че ми е безинтересна. Но случилото се в СОС си струва коментар.
Защото има неща, които се набиват на очи. Първото е, че се разбраха за председател, като само ИТН и трима от Възраждане са гласували против избора му. Това теоретично можеше да се случи още на първото заседание, нали така?
Тогава къде да търсим причините за протакането досега . Аз виждам две възможни обяснения. Едното е наддаването за съветници (да се продадат по-скъпо) и опитите за намаляване на политическите щети.
ПП/ДБ отново показаха дилетантщина. Взеха постовете на кмет и председател на СОС, но ГЕРБ много хитро им отнеха под носа повечето комисии. И то през проксита.
Така основната отговорност ще се носи от ПП/ДБ, но не могат да направят и крачка без ГЕРБ. Сами се досещате кои фирми ще продължат с пътно строителство, сметопочистване и т.н.
И всякакви опити за тарикатлъци от Бонев как щели да бъдат опозиция са смешни..Няма как да имаш кмет и председател на СОс и да си опозиция. Като се бориха толкова за постовете, сега ще бъдат държани отговорни.
ГЕРБ демонстрираха прословутия си инстинкт за политически паразитизъм, но няма как да спрат цялостния тренд, че статутът им на партия държава спада, макар и много бавно.
БСП явно са се примирили вече със статута си, въпреки избухването с Ваня Григорова. Решението да го играят "разумен малък партньор" неминуемо ще доведе до окончателното им изчезване.
Сериозен е репутационният удар по Възраждане. От групата бяха вкарани съветници, които ще играят заедно с останалите. Чисто политически разграничаването от тях е правилен ход.
Върши работа за консолидиране, но недостатъчен за дългосрочно спечелване на доверие. Там единствено много смели ходове в близко бъдеще могат да доведат до получаване на допълнителна подкрепа.
На нас като граждани на София да ни е честита новата сглобка. И на национално, и на местно ниво, постигат постепенно заложените си цели. А държавата и народът ни си отиват безславно, мъчително и почти без съпротива...
Тодор Беленски
