Наистина, колко е предвидим, колко е предсказуем Той!
Как не може да осъзнае, как няма кой да му нашепне, че моделът на поведението му отдавна е известен, мнозина вече са минали по този път и с държането си Той ни убеждава, че няма нищо ново под слънцето, а и да има нещо ново, то е добре забравено старо.
Ще напомня част от мой текст, който описва фазите, така точно подсказани, предсказани, разказани и доказани от Историята, през които за кратко време преминава авторитарният властелин след срутването си от пиедестала, след падането си от трона, след сриването си от Олимп, след повалянето си на земята:
Първо, Той не разбира какво всъщност се е случило;
Второ, Той се прави, че това, което се е случило него не го засяга;
Трето, Той се удивлява, че никой не си скубе косите и не зове На кого ни оставяш!?;
Четвърто, Той изтрезнява болезнено и губи всякаква ориентация;
Пето, Той изпада в ступор, стрес, потрес, страх;
Шесто, Той започва да прави и невъзможното за да предизвика жалост и съжаление в обществото, да обяснява надлъж, нашир и навис как се е трепал за благото на всички, как се е лишавал от сън и покой, как си е разбивал здравето за хората, как не е мигвал от грижа за народа;
Седмо, Той все повече изглежда жалък до непоносимост, агонията му преминава в хленч, във вопли и стонове на показно отчаяние, на молби за справедливост и клетви за съчувствие.
Николай Слатински