Цял ден мисля и размислям и да ви призная, нищо не измислих. Нещо като празните мисли на един празен гласоподавател /да не доуточнявам перефразата/, пряко следствие от празните предизборни обещания и програми, които партиите не си дават труд да изпълнят с конкретно съдържание по въпиющите народни неволи.
Един вика "Гласувайте за мен, щото ние сме единствената партия, която..."
Друг вика "За мен, за мен, обещавам да направя всичко по силите си, щото..."
"Нека заедно да продължим напред...".И така нататък.
Та, размисляйки така в себе си,
отново се убеждавам колко прав е националният ни герой бай Ганя, всички са от един дол дренки, коя е тогава тази единствена партия, за която си заслужава да гласувам. За това, че всеки депутатин прави-струва според силите си, спор няма, но не за мен и за вас, пред нас се той само пре-струва. Пък с това "заедно" така са ни втръснали да ни третират като "прост материал", сякаш не виждат, че сме по-разделени даже от бедния Лазар и неговия господар.
Ето сега, как да не сме разделени по най-най животрептящия въпрос - подкрепата за войната в Украйна с още и още оръжие. Не знам на какво се позовава оня ден един бивш премиер, когото българският народ би искал завинаги да "изчегърта" от паметта си, взел обаче да ни втълпява как "заедно" с него
всички били сме искали да продължим с доставката на боеприпаси за Украйна. Мен никой не ме е питал, та се почудих, щото и аз и съседката ми кака Сийка сме твърдо против!
И се чудих също, как ония двама събратя по бизнес, чийто предобраз намираме в родната литература, досущ като тях единият търчи напред и лъже, другият върви след него и маже, щели са отново да печелят избори. Без връзка с теорията на Ломброзо, нашият нещастен избирател трябваше да различи печата на лъженето и мазането, изписан на лицата им, още когато дойдоха да се цанят,за да работели уж "на пользу роду".
Чуденето ми няма край обаче, само като си помисля за полицейските побоища зад колоните на Министерския съвет,
подсетете ме и мен, за какво точно беше оная тупурдия и гюрултия по площадите, ако не сте забравили съвсем.
А бе, ами оня десант на черноморския бряг кога безстрашний наш левент акостира там, за да развее българското знаме над сараите доганови - баш си е за чудене какво се случва сега с тези родолюбиви намерения..
Още много работи има за чудене, ама времето за размисъл изтича. И само това успях да измисля: без подробна и конкретна програма по народните щения и мъки, регистрация в ЦИК - на кукуво лято! Придружена с декларация за отношението и намеренията на партиите по най- важния въпрос за всяко човешко същество и за всеки народ на земята - този за мира и войната.
Иначе, всички наши предизборни мисли и размисли ще остават не само празни, но и напразни.
Галина Паскалева
