В трите дни след Еднажден - при всеки изгрев Слънцето “трепти” в “колебание” дали “надолу” още да слезе или да се възправи нагоре в небосвода. А всякога, тъкмо в изгрева си на Коледа, то се устремява нагоре и денят започва да нараства.
Настъпва новата година, която е един цялостен нов кръговрат.
В този ден - 25.12, Слънцето се намира най-близо до нас и макар да изглежда странно, но след него, с всеки следващ, ще се отдалечава. И така до 22.06 - Еньов Ден, когато отново ще започне да “идва” по-близо към нас.
Християнството свързва 25.12 с раждането на Христос, който, бидейки светлина в мрака, се възправя и идва при нас. Но Християнството не отчита единствено и само светлината, защото какво би била една гола светлина без топлина и любов…
Така погледнато - хората в Христа, не само на Светлината отдават дан, а също и на доброто, на любовта. Затова всички Християнски народи се поздравяват с: “Честито Рождество Христово!”
Има обаче един народ, който носи знания за света, за светлината, но също за топлината и любовта, отпреди човечеството да приеме чудната приказка за Христос.
Този народ, отчита обиколките на Земята около Слънцето, знае за увеличаването на дните, както помни кога те започват да намаляват. И още преди светът да е запленен от чудната приказка за Христа, има своя си, друга приказка, за раждането на “новата” година, за младия Бог.
В паметта на този народ е винаги на 25.12 да отбелязва, че неговият митичен родоначалник Колад се е сдобил със син на име Болг.
От прастари времена и до днес - винаги на този ден, този народ поздравява с:
Честита Коледа!
Хилядолетия пренасяме знанието, паметта и гените си.
И вярвайте, все ще е така.
Честита Коледа, приятели!
Христо Христов
