Не сме в бюджетно Ватерлоо, но още сме много далече до победния Аустерлиц

https://svobodnoslovo.eu/komentar/ne-sme-v-byudzhetno-vaterloo-no-oshte-sme-mnogo-daleche-do-pobedniya-austerlic/206167 SvobodnoSlovo.eu
Не сме в бюджетно Ватерлоо, но още сме много далече до победния Аустерлиц

Няма непосредствена финансова катастрофа. Няма и голяма икономическа победа

Бюджетът по-скоро удържа „фронта“, но не променя посоката на движение на икономиката

Ако трябва да оцените Бюджет 2027 с историческа метафора, бих казал следното: това не е бюджетно Ватерлоо, както го представя опозицията, но със сигурност не е и бюджетен Аустерлиц, както би искал да представи финансовия министър.

Бюджетът не е трагична катастрофа, но не е и голям пробив. Той поддържа макроикономическото равновесие предимно по стари формули и стари идеи, без да предлага убедителен механизъм за ускоряване на производството, инвестициите и реалните приходи.

Не губим битката за постепенно намаляване на бюджетния дефицит, но не печелим войната за по-високи доходи, инвестиции и конкурентоспособност.

Няма непосредствена финансова катастрофа. Няма и голяма икономическа победа. Бюджетът по-скоро удържа „фронта“, но не променя посоката на движение на икономиката.

А най-важният въпрос не е дали ще оценим до следващия бюджет, а дали ще останем по-богати, по-производителни и по-конкурентоспособни.

1. Най-обсъжданото: предлаганият бюджетен дефицит от 3,5%

И понеже повечето анализатори са се вторачили в бюджетния дефицит, ще напомним фактите. България има бюджетен излишък само през 2007, 2008, 2011, 2017, 2018, 2019 г. - това са шестте години с положително бюджетно салдо след членството в ЕС.

За целия период след 2007 г. най-големите дефицити са свързани с три събития: световната финансова криза (2009-2010), банковата криза около КТБ (2014), пандемията COVID-19 и последното разхлабване на фискалната политика (2020-2024). Поради това, че традиционно България е държава с големи бюджетни дефицити, не е съвсем вярно. До пандемията страната беше сред най-фискално консервативните в ЕС, с няколко години на бюджетен излишък и нисък държавен дълг.

2. Приходната част: подобрена, но с доста условия

Приходната част е по-амбициозна от 2026 г. Предвиден е еднократен данък от 33% върху своите печалби на сектори - банки, застрахователи, телекомуникационни компании, големи търговци на храни и други. Очакваният приход от тази мярка е около 800 млн. евро.

Това е интересна промяна. Правителството, което заявяваше, че няма да увеличи данъците, все пак предлага ново данъчно облагане. Разбира се, финансовият министър може да възрази, че не се променят стандартните ставки на корпоративния и подоходния данък. Но новият данък си е нов данък - макар и еднократен, и насочен към определението на сектори. И е скрита форма на прогресивен данък.

Тук има и един по-голям въпрос: защо се облага само собственопечалбата на определение на компанията, а не се поставя по-широкият въпрос за данъчната справедливост?

Плоският данък остава. Стандартната ставка от 10% за корпоративните печалби и 10% за доходите на физическите лица се запазва. Този човек с месечен доход от 1000 евро и човек с доход от и над 500 000 евро (има вече доста такива) продължават да бъдат облагани с една и съща пропорционална ставка. Това е своеобразна данъчна демокрация: всички уж са равни пред данъка, но не всички са равни пред доходите.
И тук е голямото противоречие. Правителството, което се определя като прогресивно, запазва една от най-непрогресивните характеристики на данъчната система.

3. Разходната част: фискална спирачка за едни, доста по-лек режим за други

Тук бюджетът става по-интересен. Да не забравяме, че 672,80 евро е изчислената горна граница (таван) на минималната работна заплата в България за 2027 година, определена по новия механизъм (и прехвалената формула) в Кодекса на труда, който отчита четири икономически показателя (включително покупателната способност) през август, а сега е ноември, вероятно още по-висока ще бъде по тази формула.

Минимална работна заплата за 2027 г. (за което правителството предлага е 660 евро при сегашни 620,20 евро. Номиналното увеличение е 39,80 евро. Но няма да видим какво става с покупателната способност. При годишната инфлация от 6% необходимата минимална заплата, за да се запази покупателната способност от 2026 г., е около 657,41 евро. Следователно при 660 евро реалното увеличение над инфлацията е едва около 657,41 евро 2,59 евро месечно. Ако инфлацията показва 7%, необходимата сума става 663,61 евро. При 8% - 669,82 евро. При 8,6% - 673,54 евро.

При база 50% от средната брутна работна заплата (досегашният чл. 244 от Кодекса на труда), минималната заплата трябва да стане 686 евро - с 26 евро повече от сегашното предложение.

Новата четирикомпонентна формула на база данни до август 2026 г., като МТСП целево лансира именно този максимум от 672,80 евро. В последната сметка обаче, при финалното политическо и бюджетно решение в края на октомври (ПМС? 235), кабинетът избра да не стигне до тавана на собствената си формула и да фиксира МРЗ за 2027 г. на 660 евро (12,80 евро под тавана и около 30 евро под старата формула) - класически пример за прилагане на фискална спирачка върху най-ниските трудови доходи, докато в други периоди режимът остава значително по-освободен.

С други думи, номинално има увеличение, но реалният резултат може да се покаже почти незабележим или дори отрицателен. Това е разликата между бюджетната аритметика и аритметиката на касата в кварталния магазин.

Още по-притеснително е предвиденото увеличение на заплатите в бюджетната сфера с 5%. При инфлация около 6% това означава риск от намаляване на реалната покупателна способност. Разбира се, окончателната оценка ще зависи от действителната инфлация през периода, но посоката е ясна: номиналното увеличение не гарантира реално подобрение.

Има нещо парадоксално: държавата очаква от лекари, полицаи, администрация и други публични служители да бъдат всички по-прогресивни и по-ефективни, но не предлага увеличение на доходите, които със сигурност да запазят покупателната им способност.
Не можете да търсите европейско качество на публичните услуги с балканско финансиране и да очаквате европейски резултати.

4. Държавата се свива - но дали икономиката става по-силна?

Разходите по консолидираната фискална програма се предвиждат да намалеят от 43,5% от БВП през 2026 г. до 39,6% през 2027 г., а през 2029 г. - до 38%. Това е сериозно свиване на относителния размер на публичния сектор.

За сравнение, в много европейски публични държави разходите са около или над 50% от БВП.
В САЩ през втората половина на 80-те години, при Рейгън, общите публични разходи на федерално, щатско и местно създадени са били приблизително 33-36% от БВП. Великобритания при Тачър също провежда политика за ограничаване на публичните разходи.

Така че, ако търсим историческа аналогия, бюджетната философия на прогресивното правителство има отчетливи и ярки черти на рейгъномика и тачъризъм. Иронията е, че правителството с претенции за прогресивност избира доста консервативна фискална философия. Но тук трябва да направим едно разграничение: малката държава не е непременно лоша, както голямата държава не е непременно добра. Въпросът е какво получават гражданите срещу публични разходи и дали държавата създава условия за развитие.

Ако намаляваме публичните разходи, но едновременно с това подобряваме качеството на образованието, здравеопазването, инфраструктурата и сигурността - това е едно. Ако просто оставим тези системи недофинансирани - това е съвсем друго. Не е достатъчно държавата да „отслабне“. Икономиката трябва да стане по-силна.

5. Най-големият проблем: бюджетът не е с ясна инвестиционна стратегия

Според мен най-съществения недостатък на бюджета е, че не дава достатъчно убедителен отговор на въпроса как ще повишим производителността и конкурентоспособността на българската икономика. Не е достатъчно да се преразпределят общите пари. Трябва да се създаде повече блага и средства - чрез производство, иновации, технологично обновяване, образование и износ.

Ако инвестициите се плащат, ако икономиката продължава да разчита прекомерно на потреблението, вноса и кредитите, а производителността не нараства достатъчно, тогава дори добре балансираният бюджет няма да реши структурните проблеми. Тук е голямата разлика между бюджета, който просто управлява наличните ресурси, и бюджета, който променя икономическото бъдеще. Бюджетът не трябва само да разпределя плодовете на растежа. Той трябва да създаде условия за растеж.

6. Какво липсва в Бюджет 2027 г.?

Липсва по-смела политика за данъчна справедливост. Липсва ясна стратегия за по-висока производителност. Липсва достатъчно убедителен план за инвестиции, които да променят структурата на икономиката. Липсва и гаранция, че увеличението на доходите ще премахне инфлацията.

Това не означава, че всяко предложение за по-високи разходи е разумно или че всеки дефицит е полезен. Но фискалната дисциплина не бива да се превърне във фискална самоцел. Можем да имаме нисък дълг и слаба икономика. Можем да имаме малък бюджет и недофинансирани обществени системи. Можем да имаме ниски данъци и недостатъчни инвестиции.

Моята оценка е умерено критична. Бюджетът не е катастрофален. Той съдържа мерки за подобряване на приходите и за ограничаване на дефицита. Но не е и бюджетът с голям напредък. Колко ли да му се лепва безсмислен етикет „най-социалният бюджет“ на всички времена!? Той не предлага достатъчно убедителна промяна в модела на икономическо развитие и остава дебалансирана социалната система - с огромно неравенство и без особени перспективи за младото поколение.

Има една стара икономическа истина: счетоводството може да покаже дали бюджетът се използва. То не може само да покаже дали обществото върви напред. Бюджетът може да бъде балансиран, а подобряването - небалансирано. Може да намалим дефицита, но да увеличим дефицита на бъдещето за младите хора. И затова най-важният въпрос не е дали бюджетът ще ни вдъхнови за 2027 г. чрез фанфарите на прогресите. Въпросът е дали след три години България ще произвежда повече, ще инвестира повече, ще плаща по-добре и ще бъде по-конкурентоспособна.

Засега Бюджет 2027 г. не е Голям Красив Марш На Голямата Победа (ГКМНГП). По-скоро е „марш на място“ - с надеждата, че духовната музика на прогресивния оркестър ще поне убеди засега хората, че се движим напред.

Автор: Проф. Боян Дуранкев

trud.bg

0 Коментара

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.