Бащата на мой приятел, мъж на около 65 години, постъпва в малка болница със силна болка в горната част на корема.
Хирург няма. На разположение е. Как и защо- не се знае. Чака се близо час.
След прегледа се назначава образно изследване. Но и рентгенологът е на разположение. Чакат и него още около 30 минути да дойде.
Изследването не показва хирургичен проблем.
Следва консултация със специалист по вътрешни болести(кардиолог няма). Той поне е в болницата.
Назначават се тропонини(маркер за сърдечно увреждане). Защо при съмнение за инфаркт, болния не е насочен към друго лечебно заведение- не знам.
Отново чакане.
Накрая им става ясно, че пациентът е с остър миокарден инфаркт.
Но болницата не разполага с възможност да проведе лечението, от което той спешно се нуждае.
Следва организация за транспорт до друго лечебно заведение.
Още време.
Още загубен миокард.
Общо - близо 5 загубени часа.
Пациентът оцелява, но развива сърдечна недостатъчност.
Това не е история за грешка на конкретен лекар.
Това е история за организацията на системата.
В България разполагаме с близо 400 болници за население под 6,5 милиона души.
На теория това звучи като добра достъпност.
На практика обаче много от тези структури не разполагат с необходимите специалисти, техника или възможности за лечение на тежки и спешни състояния.
Европа отдавна пое в различна посока.
Нидерландия концентрира високоспециализираната помощ в ограничен брой центрове и инвестира сериозно в спешна помощ и транспорт.
Дания закри десетки малки болници и изгради т.нар. „суперболници“ - големи регионални центрове, обслужващи значително по-големи територии.
Швеция развива система, при която сложните случаи се насочват към университетски и регионални центрове с висока експертиза.
Норвегия компенсира огромните разстояния със силна спешна помощ, въздушен транспорт и ясна система за насочване.
Финландия централизира голяма част от високоспециализираните дейности в ограничен брой болници, обслужващи цели региони.
Общото между тези държави не е броят на болниците.
Общото е друго.
Те приемат, че пациентът с инфаркт, инсулт или тежка травма няма нужда от най-близката болница, която формално е определена да лекува състоянието му.
Той има нужда от правилната болница.
Защото при инфаркта няма значение колко сгради с табела „болница“ има в радиус от 50 километра.
Може би е време да започнем да говорим не за броя на болниците, а за резултатите, които те постигат.
Не за квадратните метри.
Не за табелите.
А за това колко животи успяваме да спасим.
джеймс
1 hour before
Оптимизация трябва НАВСЯКЪДЕ! Разни селца-с кметове, 28 области/окръзи??? Вярно, че Швейцария също е с толкова кантона, но но ние не сме швейцарци (по манталитет и спазване на законите), а крадливо чиновническо племе.
Коментирай