Видяхме се приятели от ученическите години. - Бобо, помниш ли как към хижа "Селимица" ти, Ели и аз живяхме в твоята палатка? - Не беше палатка, Джимо, а парче от платнището на пътуващ цирк. Аз имах лампа петромакс. Ти донесе примус. - Да. Ти, Бобо, намираше в гората гъби сърнели, Ели ги пържеше и тримата ядяхме. - Не беше така. Един ден ядеше ти, на другия ден аз, да не се отровим двамата едновременно. Ели ядеше всеки ден. - Вярно. Чудно как не се отровихме. После ти избяга във Виена. - Не избягах, а забравих да се върна. Там с тия две ръце си направих частен тенис корт. С всичко - душове, барче. След като играят, не кока-кола, разбира се, а чаша безалкохолно шампанско или нормално шампанско за онзи, който ще го откара шофьорът му. Ти гледаш ли тениса? - Не. Изхвърлих си телевизора. Интересувам се само когато играе Григор Димитров. - Вярно ли, Джимо, че си станал русофил? - Вярно е, че по харесвам Шарапова, отколкото Винъс и Серина Уилямс. И по харесвам водка "Белуга" с хайвер, отколкото кола с пуканки. Ти не вярвай на бройлерите. Те са дамазлък на фашагите и комунягите. - Какво искаш да кажеш? - Искам да кажа, че в Германия имаше "Хитлерюгенд", в България имаше "Бранник", имаше български офицери, които натискаха Борис III да ги прати да помагат на германците в Русия, понеже бяхме съюзници. Както сме сега съюзници в НАТО и помагаме на НАТО против Русия. Тогава Германия печаташе левове, германците в България плащаха с фалшиви левове. България купуваше германско оръжие втора ръка и не го плащаше в левове, а с месо, яйца консерви, цели влакови композиции. Сега купуваме трета ръка натовски бракми и нямаме с какво да си платим, народът гладува. Тогава комисионите от оръжейните сделки отиваха в джоба на няколко български висши офицери фашисти и на принц Кирил. Ноторен плейбой. Тогава казваха бонвиван и женкар. Казваха, че х*ят му бил дълъг като името - Негово Царско Височество принц Кирил Преславски Хайнрих Франц Лудвиг Антон Карл Филип, принц Сакс-Кобургготски и херцог Саксонски. - Шашна ме, Джимо. Как можа да го кажеш това дълго име. - Щото, след като ти избяга, тоест забрави да се върнеш в България, аз говорех пред радио- и телевизионни микрофони. И щото по майчина линия се падам виконт. Ще ми викаш другарю виконт. Или другарю старши лейтенант. Ти избяга от войниклъка. Беше спринтьор и те приеха в спортната рота. Стани! Мирно! Свободно. Донеси още една бутилка! - Много пушиш и пиеш, Джимо. - Demode съм Бобо. Сега българският хайлайф шмърка кокаин.- И в твоите compostions, дето им викаш писаници, много хамалски се шегуваш, Джимо. - А пък западняците много изискано се шегуват. Расмусен, началникът на НАТО, се изтъпани редом с Берлускони, който, знаеш, е дърт плейбой, бонвиван по старому, присади си коса и такива работи. Расмусен с два факултета, английски и икономика. Следовник на една шибана Ellemann-Jensen doctrine. Слалом правеше: ляв завой, десен завой. Ту към тази партия, ту към онази. Ама винаги каквото иска Вашингтон. Датчаните го поляха с червена боя. Крещяха: Това е кръвта по ръцете ти! Расмусен и Тони Блеър бяха пуделите на Буш да потрошава държави. И сега главорезите тръгнаха да правят халифат в Леванта. Отплеснах се. Докъде бях стигнал? - Дето не умеели да се шегуват с финес. - Не умеят. Расмусен - джогинг, колоездене, въобще готин пич. Берлускони и Расмусен редом на трибуната и Берлускони смига и обяснява на публиката: "Расмусен е готин пич. Ще го запозная с Вероника". Вероника Ларио беше втората жена на Берлускони, той искаше по-бърз развод, тя искаше повече пари. Егати хумора. - И Расмусен какво? - Расмусен не знаеше какво да каже. А каквото и да каже, ще го каже, както датските крави говорят английски. Помниш ли, като бяхме ученици във френския колеж? Падретата? Les bons freres? - Помня. Те казваха Francais d'un petit negre, Parler Francais comme une vashe espagnole. Йезуитите бяха политически некоректни. Кажи още за принц Кирил, Джимо. - Какво да ти кажа. Разстреляха го през 1945-а. Което е несправедливост, понеже сегашните дупедавци на НАТО не ги разстрелват. - А цар Борис III? - Той умря през 1943-та по заповед на Хитлер. - Абе, не помниш ли? Ти още не беше избягал. - Теб те хвана алкохолът, Джимо. Помня, но ти кажи царят защо умря. - Защото беше цар на българите. Увърташе го, усукваше го пред Хитлер, но българските войници не отидоха в Русия като румънските. Царят си знаеше: Винаги с Германия, никога против Русия. Не съм ги чувал тези му думи с ушите си, ама бил казал още: Министрите ми - англофили, офицерите ми - германофили, народът ми - русофили, само аз останах българин. - Умен човек е бил Борис III. - Умен, я. А пък синът му Симеон на чичо си Кирил се метнал, само келепира гледа. - Можеш ли пак да кажеш дългото име на принц Кирил? - Мога, но не искам. Неговите обувки ми стискаха. - Ти се напи.
* * *
