Съвременните лекари могат да бъдат разделени на две антагонистични групи – натуропати и алопати, т.е. официални медици, което съответства на двете основни задачи на медицината – да поддържа здравето и да лекува конкретните болести на пациентите. И както Хамлет решава за себе си въпроса - „да бъде, или да не бъде”, така всеки лекар днес трябва да решава, кое е по важно за него от двете.
„Само лошият лекар се занимава с лечение” са казвали в древен Китай. Тогава са плащали на лекаря да ги предпазва от болести, и ако се разболявали, преставали да му плащат, тъй като не си е свършил добре работата. Още от времето на Хипократ и Авицена е било очевидно, че най-важно е умението да се подържа здравето така, че да намаляват болестите и човешките страдания. Естествено е, че намаляванято на този проблем би облекчил натиска върху самите лекари. Не е тайна, че те са подложени на голям стрес и значителна част от тях не доживяват до почтена възраст. Лично аз имах близък приятел-хирург, който си отиде твърде млад, заради психическо претоварване, постоянна съпричастност към страданията на пациентите си и неумението да се грижи сам за себе си. Висок е процента на заболяванията и психическите разстройства, като най-невинното са депресиите. Познати лекари са ми споделяли – „Общувайки с пациентите си, сме в състояние на голяма тревожност. За тях това взаимодействие с мен е единично и важно, а за мен ежедневно състояние. Не мога да се отнасям към тях повърхностно и преживявам тревогата им със същата интензивност, както и те, а това уморява и изтощава”.
Освен професионални измерения проблема има и обществени. Това са раздорите и разприте в самата гилдия, свързани с неравностойно заплащане на медицинските услуги, огромното изтичане на кадри, застаряване на лекарския и сестрински персонал, нормативното безумие и претоварване с бюрократични ангажименти, без да остава време дори за един нормален преглед. Кучето е заровено в липсата на реална грижа и безхаберие на държавата, правителството и медицинското чиновничество. И на острието на тези въпроси, касаещи здравето и смъртта ни стоят...лекарите!
Върху здравето ни оказват силно вляние различни биологични стресове – психологически стрес, непълноценно хранене, алергично претоварване, замърсяване на природната среда, физическа преумора, микробиологично заразяване, странични лекарствени ефекти от лекарствата, с които ни тъпче Биг фарма, повишен радиационен и електромагнитен фон и може би най-вече енергията на негативните мисли. В тази необичайна среда най-важно е пациенти и лекари да осъзнаят принципа „познай себе си”, в смисъла на единството на тялото и душата. Основно задължение на лекарите е да откриват причините за възникване на заболяването, а не само да действат като бригада по ремонта, отстраняваща повреди в отделни части на тялото според компетенциите си. Възстановяването функциите на увредените и запълнени с хорестеролни плаки артерии е досущ, както водопроводчиците прочистват запушен водопровод. Въвеждат химически вещества за прочистването им, а ако не помага използват буталото на стенда, в краен случай е операцията за поставяне на байпаси. И както в бита са най-високоплатени, за завист на цялата гилдия.
Развитието на медикаментозното лечение осигурява нови способи за „поправка” на болното тяло. Вместо скалпели, както в хирургията се използват лекарства, за да доставят лечебните съставки до определени тъкани. Но, и в двата метода се базират на гледната точка на Нютон, според който човешкото тяло е сложен часовников механизъм, състоящ се от детайли, като физически органи, химически вещества, ензими, мембранни рецептори и т.н. Човек обаче предствлява нещо повече от всичко това. Той, както всички живи същества зависи от неуловимата жизнена сила, определяща неговата цялостност и жизнеспособност. Именно тя регулира финно всички системи, постоянно донастройва и обновява клетъчния носител на тялото. Този аспект определя доминирането на Духа над физическото ни тяло.
Най-трагичното е, че лекарите се опитват да излекуват конкретна болест, без да се съобразяват с причините за възникването и. За това, често резултатите от такова лечение са плачевни. Медицината, както и повечето науки все повече се диференцира в десетки тесни специалности. Теснопрофилните специалисти в повечето случаи въобще не се интересуват от профилактиката на конкретното заболяване. Именно това е причина за отрицателното им отношение към медици с по-широк профил. А именно тези теснопрофилни специалисти от най-висок научен ранг обучават и възпитават бъдещите лекари в университетите. За всичко друго, но не и за профилактичната насоченост на грижата за здравето и здравословния начин на живот на пациента. Ортодоксалния лекар днес не е в състояние да преодолее психологическата бариера на своята теснопрофилност, на високомерно отношение към социално-икономическите причини на заболеваемостта. Не е в състояние да пожертва и част от високия си авторитет на специалист с тесен профил в средата си. Позната е фразата сред гилдията, че „Пациента се „такова”, докато е на легло”, сочеща за меркантилността на значителна част от нея. Превръщането на здравеопазването фактически в платена дейност, а болниците в търговски дружества още повече задълбочават проблемите. Огромните заплати на някои управители на болници, станали достояние на медиите, спекулациите в същата насока в благотворително набирани средства за лечение на редки заболявания разбуниха обществото. Започналия блокаж на системата в условията на пандемията от Ковид 19 ще разкрива все повече проблеми и язви в нея...
И в заключение нещо успокоително:
Ако сутрин сте се събудили с усещането че сте здрав, това означава че Съдбата е благосклонна към вас, много повече в сравнение спрямо онези хиляди, коита няма да са живи и до края на седмицата.
Ако не сте почувствали никога чувството на опасност на бойното поле във война, чувството на самота в затворническа килия, агонията на болките при изтезания, или мъките на глада, сте истински щастливец в сравнение с над 500 милиона такива нещастници по света.
Ако имате храна в хладилника си, облекло в гардероба си, покрив над главата си и легло да си поспите, без съмнение сте по-богат в сравнение с половината жители на планетата.
Ако имате пари в банката и нещичко в портфела си, или дебитната карта, не се съмнявайте, че принадлежите към 10-те процента щастливци на върха на йерархичната стълбица.
Светослав Атаджанов
