Новините не са за обикновени хора, а за несменяеми висши магистрати с функционален имунитет и за политици с претенции да бъдат третирани като държавници
Факторите, които правят от една художествена история истинско преживяване, са много, но особено важна е фабулата. Другото авторът оставя на въображението на читателя. При филмите е още по-сложно - сценарий, актьорска игра, режисьорско виждане, визуалните ефекти, декори и костюми, озвучаване, саундтрак и т. н. Преситените читатели и зрители се нуждаят от задържане на вниманието, а какво по-добро от неочаквания обрат преди края.
Автор на този похват е Роалд Дал – уелски писател-хуморист от норвежки произход, кръстен на полярния изследовател Руал Амундсен. Писателят е известен с късите си разкази с неочакван край и с произведенията си за деца. Кратките му истории за възрастни са пълни с изненади, черен хумор, зли и остроумни, примамващи ни в свят, пълен с безпокойство и странни съвпадения. Разказите влизат в главата на читателя, завладяват с обратите и оставят читателя без дъх. За мото на своя живот писателят избира: „Моята свещ гори и от двата края и едва ли ще изкара до края на нощта. Но на моите зложелатели и на приятелите ми тя дава прекрасна светлина“.
Новините от прокуратурата приличат на произведенията на разказвача Дал - героите му, уж обикновени хора, се заплитат в невероятни ситуации, за които читателят до края не знае какво ще се случи – завързват се възел след възел, които изведнъж се развързват от само себе си. Част от заглавията прилягат на събитията от последните дни като кадифена ръкавица на елегантна ръка – „Дегустация“, „Любима моя, гълъбица моя“, „Галопиращия Фоксли“, „Залогът“, „Кожа“, „Врат“, „Едуард Победителя“, „Радостта на свещеника“, „Простено да е!“, „Нагоре към Рая“. Каква е разликата? Новините, които идват от прокуратурата, не са за обикновени хора, а за несменяеми висши магистрати с функционален имунитет и за политици с претенции да бъдат третирани като държавници.
Действителността ни е позната – от 3 октомври миналата година, когато мандатът на избраните членове на ВСС изтече. Предишното Народно събрание не направи нищо, за да се изберат 11 юристи с високи професионални и нравствени качества, за да се попълни парламентарната квота. Много е вероятно и действащото Народно събрание да не отвори процедура за избор скоро. Така в следващите дни ще станем свидетели на хода на три производства по: искане за освобождаване на Ясен Тодоров от длъжността заместник-директор на НСлС (внесено от Борислав Сарафов – директор на НСлС и заместник главен прокурор по разследването), искане за освобождаване на Борислав Сарафов от длъжността директор на НСлС и заместник главен прокурор по разследването (внесено от Иван Гешев – главен прокурор) и искане за освобождаване на Иван Гешев от длъжността главен прокурор (внесено от шестима членове на Прокурорската колегия от общо 9 членове). Изказванията на тримата магистрати са повод с тях да се занимава Инспекторът към ВСС. О, изненада! Главният инспектор и десетте инспектори в Инспектората към ВСС също са с изтекъл мандат от три години - мандатът на главния инспектор Теодора Точкова изтече на 9 април 2020 г., а мандатът на инспекторите - на 14 март 2020 г. Но с Решение № 12 от 2022 г. Конституционният съд частично реши проблема с неспособността на парламента да излъчи нови инспектори. Категорични ли сме и за възможността да вземат решения членовете на ВСС с изтекъл мандат? Особено относно върховете на прокуратурата.
Какви могат да бъдат неочакваните обрати в следващите дни и седмици с оглед на тайминга на процедурите, защото всеки от героите на сюжетните линии живее в свой разказ:
Ясен Тодоров да бъде освободен от длъжността заместник-директор на НСлС, но по-късно да бъде избран за нейн ръководител;
Борислав Сарафов да бъде освободен от длъжността директор на НСлС, но да изпълнява временно длъжността главен прокурор, ако титуляря бъде предсрочно освободен;
Производството за отстраняване на Иван Гешев да не тръгне поради процедурни „хватки“. Ако пък тръгне – да не получи 17 гласа от 21 членове и да чака следваща атака за своето отстраняване. Най-очакваното развитие е Гешев да бъде отстранен от длъжността главен прокурор до шест седмици.
До края на юни Народното събрание да избере 11 членове на ВСС, Главен инспектор и 10 инспектори в Инспектората към ВСС, които да заработят по изнесените данни от тримата мъже в сюжетните линии.
Неочаквани обрати са възможни и на политическата сцена:
ГЕРБ-СДС да предложи Лаура Кьовеши или в краен случай Моника Маковей за министър на правосъдието;
Коалицията между ПП и ДБ да се разпадне и ПП да участва в правителство с ГЕРБ-СДС;
ГЕРБ-СДС да подкрепи правителство с мандата на ПП-ДБ;
ПП и ДБ да се явят самостоятелно на местните избори;
Иван Гешев да направи нов политически проект и тъй като наименованието „Истината и само истината“ вече е заето, то би могло да използва „Конституционно управление в републиката“.
Уви, животът не е разказ или филм и неочакваният обрат няма да развърже възлите нито от немощната политическа система, нито от разтърсената съдебна власт. Затова май е най-добре да почетем повестта „За мишките и хората“ от Джон Стайнбек. Познато ли ви е, че „вече рядко се случва двама души да се подкрепят. Кой знае защо е така. Сигурно всеки се страхува от ближния си в тоя мръсен свят.” „Но при нас е друго! А защо? Защото… защото аз си имам приятел да се грижи за мене, и ти си имаш приятел да се грижи за тебе – ето защо.“ „Трябва да имаш някого край себе си – изхлипа той. – Нямаш ли си никого, ще се побъркаш. Няма значение какъв приятел имаш, важното е да имаш приятел.“ „Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратното. Вземи някой много умен и ще видиш, че едва ли е добър.“
„Веднъж мишката забелязала, че стопанинът на фермата е сложил капан за мишки. Тя разказала за това на кокошката, овцата и кравата. Но те ѝ отговорили: „Капанът за мишки е твой проблем, не наш!“. Малко по-късно в капана се хванала змия и ухапала жената на фермера. Опитвайки се да я излекуват, сварили на жената супа от кокошката. После заклали овцата, за да нахранят всички, пристигнали да навестят болната. И накрая заклали кравата, за да нахранят гостите, дошли на погребението.
И през цялото време мишката наблюдавала от дупката си и мислела за нещата, които са чужд проблем, докато не станат твой.“
„И най-добрите помисли на мишките и хората пораждат често само теглила и горести.“
trud.bg
