Ходенето за гъби и ходенето на избори имат, всъщност, доста общи неща – особено в България. И в двата случая трябва да се внимава за отровни двойници. Малко да се объркаш и животът ти може да се обърка генерално.
Сред гъбите, зелената мухоморка е най-отровният двойник. Сред българските политически партии имаме подобна, макар и сравнително малка: Партия на зелените. Тази партия, състоящ се общо взето от един човек, е широко известна в тесни кръгове с това, че предимно подкрепя големи анти-екологични каузи. Онези зелени, които спасиха Пирин, Рила, опитват се да спасят Черноморието – те не са тези. Спасяващите природата са в синьо-зелената коалиция.
Интересното в българския политически гъбарник е, че има не една, а две червени мухоморки. Едната, разбира се, е БСП, която е отровен двойник на цивилизования социализъм. Защото цивилизованият социализъм – това е грижа за слабите, справедливост за работещите, борба срещу олигархията. А не – да викаш по „джендърите“, да гледаш с влажни очи квартални диктари като Виктор Орбан и да славославиш Кремъл.
Другата червена мухоморка е двойник на самата БСП – АБВ на Първанов, дегизирана за тези избори с името Коалиция за България, което пък име беше доскоро дегизировката на самата БСП.
Стремящите се към Европарламента български „патриоти“ са също двойници. Какво патриотично има в тяхното заемане на страната на Русия при почти всеки конфликт между Европа, където сме ние и Русия, където не сме? „Консерваторите“ пък нямат нищо общо с Уинстън Чърчил и Маргарет Тачър, но имат много общо с Бенито Мусолини и генерал Франко.
Най-големият отровен двойник е обаче ГЕРБ – двойник както на „синята идея“, така и на „дясното“. Защото „синята идея“ е българският стремеж към европейски начин на живот, ще рече – мир, ред, справедливост и властта да не краде. Колко ГЕРБ поддържа реда и как властта не краде – сещате се сами. „Дясно“ на свой ред означава: малка държава, която не си вре пипалата навсякъде, но осигурява ред и сигурност за гражданите; власт, която осигурява на гражданите справедливи условия за развитие, като например – да не дойде някой местен партиен тартор и да ти вземе бизнеса; и не на последно място – прилични обноски и добро възпитание. Къде изобщо е тук ГЕРБ?
И изобщо да не отварям дума, доколко „либерална“ – т.е. вярваща в свободата на индивида – е племенно-корпоративната организация ДПС.
В българския политически гъбарник, оказва се, най-видимите партии са отровни двойници. При вглеждане, разбира се, дори у нас виждаме, че са налични и оригиналите на повечето от тези двойници. Има и истински зелени, и истински сини, и истински родолюбци, и истински либерали, че дори и – ядливи социалисти. Намирането им и гласуването за тях е онова, което ще трябва да свършим след няколко дни.
Евгений Дайнов
https://offnews.bg
