След целия този водопад от нападки, обиди, кухи фрази, шербет, розови панделки и изпробване на всякакви тактики, достатъчно мнозинство гласува за Вежди Рашидов. Той е новият председател. Ставане на крака, аплодисменти, негови кахърни думи на благодарност и скромност. Споменаха се род, родина, комплименти и прочие. Сякаш сводът небесен с всичките звезди се беше изсипал върху поумнялата зала. Беше много мило. Във възхвалите един към дуг се използваха епитети, каквито и за Ботев не са чувани! Ако не ги познавахме тези хора, човек може да си помисли, че българския парламент е населен с гениите на света.
Из коридорите като ангели с микрофони пърхаха развълнувани репортери. Бягайте кризи, че идваме!
В градинката до Художествената академия група млади хора, явно чули новината за вълшебния избор, изрекоха такива думи по адрес на 240-те, че се изчервиха дори тревите и птичките, а те са чували доста пиперливи неща.
През въпросните три дни на пошлост, злоба, съвети, кандърми, обяснения в любов и зов за вразумяване, няколко пъти бе споменаван Христо Смирненски с дежурната „Приказка за стълбата“. През годините същата е цитирана милион пъти. Полза – нула.
След днешния мъдър избор се налага да минем на друг текст от същия автор.
НА ГОСТИ У ДЯВОЛА
Приказка за честта
В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола — старият Дявол —
дома си на чашка абсент.
Свещта очертаваше острия профил
със ивица златни лъчи
и пускайки кръгчета дим, Мефистофел
ме гледаше с влажни очи.
В очите му есенна горест бе скрита,
но все пак бе горд и засмен,
и махна с ръка той "In vino veritas!"
Ще бъда пред теб откровен!
Омръзна ми вече все тоя ярем на
притворство и помисъл зла —
да пием за твойта сърдечност неземна
и сивите земни тела!
Преди векове аз възпрях на земята
и тук устроих си шега:
венчах се за земната Истина свята,
но тя увенча ме с рога.
Възпламнах от ревност, и в черна омраза
за своята стъпкана чест —
човешката чест неуморно аз газя,
но с чест не сдобих се до днес.
Намислих чрез подвизи чудни да блесна —
умирах по сто пъти в бран,
но винаги рицар на кауза честна,
не бидох пак с чест увенчан.
Отчаян, окаян,веднъж в булеварда
аз тръгнах неземно злочест.
И вдигнах над себе си ярка плакарда:
"Човек без капчица чест!"
Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
"Без чест ли си? — Прави ти чест!"
Един господин ме целуна: "Ах, братко,
и ти ли!... Ей, кой да те знай!"
Две хубави дами ми казаха сладко:
"Елате в нас утре на чай!"
Чудесно! Невиждано! С почести редки
изпратен бях чак до дома.
Министри, царе и придворни кокетки
ми писаха мили писма.
И ето ме: важен, блестящ, елегантен,
богат като истински Крез!
И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин,
безчестник; но... винаги с чест!"...
И Дявола млъкна. Наля от абсента,
сърдечно се чукна със мен,
и пускайки пушек на синкави ленти,
прониза ме с поглед зелен.
("
Червен смях", 14 март 1923 г. )
Ако на неколцина поне от 240-те са останали читави сиви клетки, може би ще схванат накъде ни води Смирненски още отпреди 99 години. Което май е без значение…
А Борисов казал:
Най-сетне разумът надделя. Бойко днес не е ли на мач?
Няма такава държава!
Огнян Стефанов
https://frognews.bg/
