Вчера в Полша 25 годишен мъж уби родителите и сестра си у дома, след което реши да се самоубие, взимайки максимално много хора със себе си преди това. Започна стрелба на случаен принцип в Краков и в последствие беше застрелян от полицай - герой, който се бори за живота си.
Първоначално трагедията бе обявена за първият терористичен атентат в новата история на Полша, поради индикации за крайни възгледи на извършителя - Михал Окшински, които последователно минаха от неонацизъм до крайноляво и обратно. Съседи и съученици описват Окшински като странен, аниме фен, който носи почти само черни дрехи, ходи редовно с медицинска маска и си лакира ноктите в черно. Публикува редом снимки с военна тематика от една страна, и знамена на дъгата, комунистически послания и анти-християнски шеги от друга.
Въпреки това версията на властите премина към битова драма, прерастнала в акт на масово убийството с цел самоубийство. Аз, обаче, смятам че не е редно да се замитат под килима радикалните убеждения на извършителя, дори те да не се окажат мотив в конкретния случай, и ще го използвам, за да напиша няколко реда за радикализацията в Полша, от които следва да се поучим и в България.
До преди 20 години политическият дебат в Полша беше коренно различен: изключително цивилизован и умерен. Нямаше никакви крайности, не съществуваше нито сериозна крайнодясна, нито крайнолява партия. Опонентите спореха умерено и с уважение, каквото не съм срещал никъде другаде.
Причината за това, според мен, беше във факта, че до тогава все още Полша имаше изключително силна социална спойка в лицето на християнството. Либерали и консерватори, леви и десни се караха по цяла седмица, а в неделя се срещаха в църквата на служба.
Това, обаче, отдавна не е така. Полша, както и цяла Европа, се атеизира с бясни темпове. И това се случва не само от страна на политическото ляво/либерално, но и сред десните. Въпросната атеизация съвпада напълно с успоредната радикализация на двете половини. Либералите стават все по-радикални последователи на крайно-макрсистки течения от типа на американските уоукаджии, а десните пък стават все по-радикални последователи на крайния национализъм и неонацизъм. И то основно сред младите.
По този начин се разпада общата спойка между двете половини на обществото. Разпадат се общите пространства, като църквата, където те се срещаха. Хората, особено младите, се капсулират в радикални онлайн балони и хранят от омраза срещу противника.
Затова смятам, че дори вчерашният атентат да се окаже битов инцидент, дългосрочният процес в Полша и Европа генерално е изключително притеснителен. Процес на разпадане на онова, което в лицето на вярата и църквата даваше на целия народ поне базисна основа за разбирателство. Поне едно, едничко нещо, в което всички вярваме. Онова, което държеше като котва всички в умерения център, а без него настъпва моментално отплаване към крайностите: както лявата, така и дясната.
И тъй като съвременното, светско общество не предлага алтернатива на тази доскоро обща, християнска, метафизична рамка, която крепеше цялата конструкция - този процес на разпад и радикализация ще продължава, барабар с логичните за него прояви на омраза и насилие.
Кристиан Шкварек
