Поредния вот на недоверие

Поредния вот на недоверие

С оглед на случилото се на преминалите преди малко повече от седмица избори се чувствам длъжен да направя този анализ достояние до обществеността.

Тази статия сама по себе си ще бъде политически анализ обхващащ обществените нагласи, очаквания и съответните резултати. 

Това е част от поредица анализи, които ще предоставя на обществеността, по-скоро на харата които се интересуват от това какво се случва в страната и по света. 

Обикновено в публичния дневен ред се правят анализи след дефиниране на обществено значими проблеми. А, основния проблем в нашето общество, който нито една политическа организация не е в състояние да реши е ниската избирателна активност. Огромната разлика между имащите право на глас и упражняващите правото си на глас позволява на теория цялостното манипулиране на изборните резултати. Така партиите притежаващи корпоративен и/или купен вот поддържат високи изборни резултати и участват гарантирано в управлението на страната. По този начин така желаната промяна от някои обществени групи остава нереализирана. Именно заради това последните избори в страната показаха, че “волята на народа” поставя в управлението едни и същи лица. За да се промени политическата конюнктура избирателната активност трябва да е минимум 60%, но тъй като политическите партии общо не са в състояние да съберат толкова високо обществено одобрение избирателната активност е максимум 38%, а на последните проведени избори се движи около 34%. Естествено това са официални данни, които според повечето избиратели пък и според някои от политическите лидери се считат за манипулирани. Това е първия и основен проблем. Нека видим и неговото решение. 

За да се повиши избирателната активност трябва да настъпят промени в изборното законодателство. Като пример може да се въведе процент на избирателна активност под който самите избори да се считат за нелигитимни. 51% процента избирателна активност се счита, че половината българските граждани са излъчили своите избраници и те могат да представляват индиректно и негласувалите граждани. Вариант две е превръщането на правото на избор в задължение. Тогава и неподкрепящите никого ще са повече от подкрепилите някои от политическите формации. При резултат като на сегашните избори 34% гласували 66% ще бъдат “не подкрепям никого” в такъв случай отново изборите са нелигитимни, защото избраните народни представители не представляват 51% от имащите право на глас. Естествено тези процеси могат да се коригират, ако съществува политическа воля за промяна на Конституцията и в последствие на изборното законодателство. Мога да ви отговоря обаче може би малко прибързано, че нито една политическа партия, от тези които сте изпратили в българския парламент няма да посегне към такива промени, защото това би означавало политическо убийство за почти всички партии. Днешния политически елит с действия и бездействия показва, че не се интересува от мнението на избирателите, въпреки че постоянно напомнят, че техните избиратели са ги изпратили в парламента. Така, че държавническо мислене може да има само партия или партии, които предлагат подобен род решения.

За последните повече от 30 години българския народ беше систематично отклоняван от управлението на страната с всички сили и средства. Именно това е целта на политическите партии в страната. Те не си стремят към следване на волята на народа, а към влизане в парламента. Това са две различни неща. 

В следващите дни следват анализи на действията на парламентарно представените партии. Време е истината да бъде чута, видяна и обяснена. Време е за решения на 30 годишните проблеми на страната. 

Даниел Христов

Независим Анализатор