Случва се нещо чудовищно нелепо.
И затова си струва да кажем още няколко думи за заседналия край Камен бряг кораб.
Генерал е български президент.
Генерал е български премиер.
Има и вътрешен министър, който – поне според него – бил озаптил хиляди „купени“ гласоподаватели.
А държавата сякаш се управлява от непоръбени девици.
Половин месец не могат да се справят с неколцина диваци, които анексираха част от българската територия.
Те отказват да слязат от кораба.
Дори отказват да бъдат разпитани.
А държавата гузно си подвива опашката.
Има ли изобщо държава – останали ли са поне някакви остатъци от нея?
Гаменски ни шамаросват – на все по-кратки интервали.
Американски военни превземат цех в Чешнегирово – но дори не се извиняват.
Може би държавата трябва да им се извини, че няма трупове след бляскавата им операция.
Сега някакви пияндури се гаврят с държавата.
А тя се хвали, че ще справи с емигрантския натиск – когато той се случи.
Държавата направо потъва – най-малкото, ако става дума за нейната чест и достойнство.
Един келяв товарен кораб ни зашлеви с тази истина…
От години един вопъл се стеле над всичко – „Няма държава, няма държава!“
Чува се от пленниците на безкрайните задръствания по пътищата.
Чува се от старците, системно пребивани и ограбвани.
Чува се от бедняшките села, издавени от язовири и реки.
Няма как да затиснеш устата на Живота – и тези думи се превърнаха в основната реплика на Прехода.
Поне ги изчукайте на фасадата на Парламента – да ви е мирна съвестта.
***
Кеворк Кеворкян
