Сметището гори от седмица, уж беше под контрол, а се стигна до тежки верижни катастрофи
Двама души с опасност за живота, десетки ранени, затворен с часове основен път. Това са видимите щети на първо четене, след като близо 40 автомобила пострадаха в една от най-големите верижни катастрофи на магистрала “Тракия”.
Причината -
нулева видимост
заради пожара на
сметището
край Ихтиман, липса на своевременно предупреждение от пътните органи.
Това е с думи прости случилото се в сряда рано сутринта на най-натоварената магистрала в България.
Пътувах в посока Пловдив рано в събота преди 5 дни - сметището си димеше доста интензивно, но вятърът духаше към боровите гори, та за пътуващите нямаше опасност. В понеделник на връщане към София пак същата картина - без изменение. В допълнение около сметището имаше и един камион на фирма за събиране на боклука.
За сведение на всички отговорни институции и органи, които сега оправдават тежкия пътен инцидент с
“розата на
ветровете”, която
взела, че се
обърнала
право върху пътните платна, ще припомня, че сметището в Ихтиман се е разгоряло още на 29 юни. И още тогава от Пътната агенция са предупредили водачите да внимават в този участък, защото има намалена видимост при 47-и км.
В събота и неделя - три дни по-късно, отговорни лица успокояват, че нещата са под контрол, че заради високите температури огнището на сметището пак се е разгоряло, но ще изпратят водоноска и два булдозера и главното - че
няма опасност за
населението и за
движението
по магистрала “Тракия”.
Е, щом отговорните лица успокояват, значи всичко ще ни е наред.
Наред, наред, колко да ни е наред, когато лошата непредсказуема “роза на ветровете” взела, че се обърнала в сряда сутринта - седмица след началото на пожара. И изпратила димната завеса от сметището право върху пътните платна на магистралата. А оттам до белята са само броени минути.
Преведено - трябва да разбираме, че катастрофите са станали не заради човешка глупост, мързел, безотговорност, а по причини “небесни”, свръхестествени направо...
Хайде, стига нелепи оправдания! Единственото “свръхестествено” е самозапалването на сметището - вероятно заради елементарни химични реакции при температури на въздуха над 40-45 градуса. Всичко друго е било възможно да се контролира от хората и да не се допускат подобни тежки пътни инциденти. Било е, ако някой не е разчитал
единствено и
само на голия
късмет
- да не се разгори много пожарът, да няма обръщане на вятъра, да не е толкова натоварено движението, шофьорите сами да се сетят, че видимостта ще е намалена... Е, не са ли прекалено много надеждите късметът да проработи вместо нас, хората?
Защото всичко това с ранените, пострадалите, унищожените и потрошени автомобили, хвърлените допълнителни сили на пожарната, на спешната помощ, на медицинските екипи в болниците на София можеше изобщо да не се случва, само ако бяха спазени няколко елементарни правила.
А те са:
- да има дежурни при сметището, докато е налице опасност то да се разгори отново;
- да бъдат предупредени своевременно пътуващите по магистралата;
- да бъде ограничена скоростта заради намалената видимост;
- да бъде отклонено изобщо движението, когато условията за пътуване станат твърде опасни...;
- точно този участък на магистралата преди Траянови врата е много оживен, димът се вижда от мотела на Ихтиман, където има кафенета, магазини, ресторанти. Все някой трябва да е видял, че няма видимост, дори и в ранния час 6,30.
Да не говорим, че историята с мъглата е повече от невероятна, но сега ще е добре дошла да оправдае човешката глупост. Каква мъгла на 5 юли, това да не е октомври или ноември. Ама народът вече вярва на какво ли не.
Та всичките тези малки, елементарни и простички правила можеха да направят така, че да няма въобще верижна катастрофа на км 47 на “Тракия”.
Можеше, ако не бяхме толкова глупави, мързеливи и безотговорни. Ако всеки си вършеше работата поне добре, даже не чак до престараване. Ако не разчитахме както винаги на голия си късмет, защото той не всякога е така благосклонен.
Ей затова изглеждат смешни онези, които плачат, че видите ли, държавата загивала, защото народът се топял като лански сняг, не се раждали деца, българското племе щяло да се затрие... и т.н. всякакви апокалипсиси от репертоара на демографската катастрофа. Но замисля ли се някой колко по-добре можеше и щяхме да бъдем, ако малко от малко се опитваме да предвиждаме ситуациите и обстоятелствата, за да опазим здравето и живота на хората, на днешните българи. А не да се кръстим и да благодарим на съдбата, че и този път ни е пощадила.
А иначе лошотиите и бедите все ни изненадват. Все някакви рози на ветровете ни веят из полето на глупостта, обикновения мързел и традиционната ни безотговорност, докато не ни довършат и затрият окончателно.
Генка Маркова
http://24chasa.bg
