Като лумнем в огъня, викаме и ставаме на пепел. Като ни притиснат и смажат, изчезваме и край.
Това е ясно. По един или друг начин смъртта идва. Но когато умират деца, работата е съвсем друга.
Преди години в дискотека „Индиго“ в София се разигра голяма трагедия. Тази дума – „разигра“, в случая изпълнява ролята на вещица и на страшно каменно колело, което се тресе, върви и троши, и мачка.
Сред задушените и премазани деца тогава имаше и моя ученичка – Цветелина. Като отидох сутринта на училище, първият час беше с класа на Цветелина. Не бях разбрал за трагедията, не бях и усетил, че нещо много хладно се носи между чиновете, и пуснах някаква идиотска забележка. Класът изтръпна и няколко от учениците си извърнаха главите назад да не ме гледат. Хем ревяха, хем не можеха да повярват, че казвам такова нещо. А аз не знаех.
Ако сте виждали как бавно-бавно в спринцовка течността се сгъстява и тръгва нагоре, така и аз, подобно спринцовка, пълна с гняв, мъка и безсилие, не знаех какво да правя. И „спринцовката“ се заби в мен.
Днеска пак е същото в Северна Македония.
В България, в Северна Македония, в Източна Украйна, на Северния полюс, под леда на Южния, на Екватора горят, убивани са, болни са и гладни, изчезват, проституират, не знаят на кой свят са хиляди и хиляди от децата ни.
По какви още начини да загиват деца?
Наши българчета вече се давиха в Сърбия.
Бяха премазвани по стълби.
В Газа не остана живо палестинче.
Загинаха еврейски деца и младежи.
В Третата световна война на територията на Украйна гинат деца като мухи и ги дърпат до разчекване ту през едната, ту през другата граница.
Не е възможно, няма начин тая работа да продължи още дълго така. Още малко и спуканото яйце на Земята ще се разлее и ще си размеси и белтъка, и жълтъка. И няма да има никакви пиленца повече.
И като чуете утре оправдания, гърчения, изопачаване и набелязване на мерки, да знаете, че пламъкът пак ще лумне.
Всички сме в една дискотека – и на Балканите, и в Европа, и в света. И тая дискотека гори. И пожарът мирише на изгоряло месо, на изгорели съвести, на червиви пари и на помия.
Бог да прости душите на загиналите.
И да ни даде знак – как да се спасим от дивашката си природа.
А иначе е пълно с добри хора, ама трудно дишат от дима на пожарите.
Николай Милчев
