Пред избори се случват чудеса на мерзостта.
Напоследък наблюдавам едни хора, които все по-шумно се надпреварват кой е по-голям „борец“, кой е по-важен и кой има право да раздава оценки на останалите.
Направи ми неприятно впечатление, че на мушката на един индивид в момента е Росен Миленов.
И понеже покрай това отново се активизираха хора с особено високо мнение за собствената си роля в гражданските протести и инициативи, май е време да си припомним малко история.
Милко Божанков - Бог да го прости - беше организатор на протести много преди част от днешните „борци“ да станат толкова активни в публичното пространство.
Казвам „организатор“, но нека бъда точна - Милко беше човекът, вписан по документи в СО като организатор. Човекът, който заставаше с името си и носеше отговорността. Зад него обаче имаше цяла група съмишленици, които вършехме огромна част от работата, за да се случат тези протести.
Дааа, знам колко много хора не ни харесваха и продължават да не ни харесват, защото се считат за недооценени.
И тогава имаше битка кой ще държи микрофона.
Е, имаше и ограничаване на изказванията, за да не се опорочават протестите и да не се дава трибуна на хора, дошли основно да търсят известност.
И да - знам кои сте. Знам ви имената. Знам и през кои организации се опитвахте да се намърдате в публичното пространство.
Така чеее... днес не ми разказвайте историята на протестите. Била съм там, когато част от вас още търсеха откъде да се включат в тях.
Тааа... в онези времена:
Някои се присъединиха.
Някои се активизираха.
Някои решиха, че присъствието им ги превръща в собственици на борбата.
Други решиха, че трябва да я саботират, ноооо... по естествен път отпаднаха.
Трети... опитаха да употребят спонтанно организиралата се във ФБ група от над 200 К човека.
И... понеже напоследък паметта на някои хора очевидно е станала доста избирателна...
Знам кои действащи политически партии изземваха граждански инициативи и после ги приписваха като свои.
Знам как и кога чрез свои приближени нападаха в публичното пространство хората, които реално организираха мероприятията и бяха ангажирали от свое име едни от най-атрактивните места за провеждане на протести.
Помня как политическа партия смени стаята си в Народното събрание заради протест, който не ѝ харесваше, защото чуваше звуци на магарета, които идваха от улицата.
Знам и помня кои граждани идваха на протестите.
И още по-добре помня кои не идваха, но впоследствие някак успяваха да си припишат особена значимост в публичното пространство.
Знам кой кога се появи.
Знам кой какво направи.
Знам кой работеше зад кадър.
И знам кой просто много обичаше кадъра.
Чух с ушите си една жена да казва: „Ох, Божкова е дошла.“ Беше при внасянето на подписка в Народното събрание. Вероятно е смятала, че не ми е мястото там, въпреки че името ми беше в списъка на организационния комитет.
Знам и за друга жена, която изразява личното си мнение за мен пред други хора. Дори нейна приближена, която няма ФБ профил, беше останала с впечатлението, че аз „оплювам“ въпросната жена.
Представете си...
Аз не знам, че оплювам някаква жена, с която съм била рамо до рамо, ама други знаят.
Ами... аз да не съм някаква пача, че да си плюя на сурата, като омаскарявам човек, с когото съм работила?
Много неща знам. И доста неща помня.
Та, знам ли... може пък да „си отворя устата“ и да се свърши с тая мъка.
Това, че част от хората, които могат да разкажат тази история от първо лице, си мълчат, не означава, че историята е останала без свидетели.
И със сигурност не означава, че сега може да бъде пренаписвана според текущите мераци за власт, влияние и най-вече – внимание.
Мили хора... НИКОЙ не се нуждае от сертификат за почтеност или борбеност от хора, които вчера са вървели редом с него, а днес са решили да определят кой е „истински“ и кой - не е.
Има достатъчно хора, които помнят кой кога се появи, кой какво вършеше и кой просто се присъедини към вече съществуваща борба.
Така че... давайте го малко по-скромно.
ПП Публикацията ми е емоционална, написана в малките часове на нощта и, за разлика от една публично известна личност, няма да я изтрия на сутринта.
Лилия Божкова
