Предизборната кампания е в ход много преди да е обявен официалния ѝ старт. Не закъсняха и мръснишките номера и "фатки" на управляващите. Вероятно предстои да видим още по-големи гадости, сътворени в "лабораторията" на ГЕРБопитеците. Ще видим как се набутват в калта дъщери и синове, съпруги и съпрузи, братя, сестри, приятели... Донякъде това е неизбежно и навсякъде по света така се прави. У нас, обаче, има една непреодолима специфика, която прави ударите под кръста по-осезаеми и още по-релефни.
Всичко това бавно и полека замъглява вечния преди всички избори призив за нови лица, за изхвърляне на старите муцуни и пр. неосъществими клишета и агитационни тъпотии. Нови лица отново няма. Старите муцуни отново ще олицетворяват наивните очаквания на избирателите. Всичко се върти и превърта, подобно на развалена и негодна за слушане грамофонна плоча. Входът на системата няма пазач и допускът до вътрешността на политиката е е поверен на негодниците, излъчени от утробата на същата тази система.
Новите лица са старите муцуни - Манолова, Капон, Кунева, Дончева, прикрити зад хоругвите на Бабикян, Хаджигенов, Минеков и протестните плакати и гневни транспарнти на демонстрантите, които повече от 200 дни искаха оставките на Бойко, Гешев, правителството и шефката на парламента. Нищо повече. Само оставките и предсрочни избори, пък да става, каквото ще. Обаче - не. Номерът не мина.
Протестът отключи поредното издание на гражданското съзнание и след няколко месеца го уби в ембрионалния му стадий на развитие. В известен смисъл, протестите, паралелно с пандемията, бетонираха статуквото и все по-ясно става, че изборите в началото на април няма дори и да разклатят Бойко.
Но аз в старческия си наивитет намирам и в най-голямото зло някакво дребно семенце на доброто. Това семенце ще се превърне в гневен бурен, който до края на 2021 или в началото на 2022 ще обгърне в клоните си ГЕРБ и окончателно ще ликвидира големия плевел. Такава е логиката в развитието на историчесските и политическите процеси.
Въпросът за цената е друга тема - не по-малко важна, но дълга, отегчителна и направо досадна. Ясно е само, че много време бе загубено и много енергия отиде на вятъра. Дано да е за добро и дано нещо да сме проумели и научили, докато дойде ред на новите лица.
Любо Кольовски
