Кой убива българското Черноморие? И защо държавата мълчи?

Защо всяко лято сами си затрудняваме достъпа до собственото море? Къде е Министерството на туризма? И защо говорим само за скандалите, а почти никога за добрите примери?

Всяко лято сценарият е един и същ. Социалните мрежи се пълнят със снимки от гръцките плажове. Започват сравненията. Следват десетки публикации как българското море вече не ставало за нищо.

Един ресторант с високи цени се превръща в национална новина. Един недоволен турист става лицето на целия сезон. А добрите примери? За тях почти никой не говори.

Не е ли странно? Защо негативните истории получават огромна популярност, а положителните не достигат до хората? И още един въпрос, който малцина смеят да зададат на глас: има ли чужди лобита, намесени в антирекламата на българския туризъм? На кого изнася всяко лято собственото ни море да изглежда като провал?

И най-важният въпрос. Туризмът и свързаните с него отрасли формират над 10% от БВП на страната, осигуряват десетки хиляди работни места и носят милиарди левове приходи всяка година. Но когато започне сезонът, секторът остава сам. Хотелиерите рекламират. Ресторантьорите инвестират. Собствениците обновяват базите си. А държавата гледа отстрани.

Сравнението трябва да е честно

Гърция привлича милиони туристи всяка година. И с основание — красиви плажове, изградена инфраструктура, разпознаваем бранд. Но нека сме честни докрай. Гърция вече не е евтината дестинация отпреди години.

Минималната консумация на много плажове достига 15–30 евро на човек. Кафето струва 4–5 евро. Безалкохолните често надхвърлят 6–8 евро. Семейната вечеря излиза значително по-скъпо отпреди. Към това се добавят пътните разходи, тол таксите и строгите санкции по пътищата. Местни медии вече писаха, че цените в Гърция настигат тези в Люксембург.

Това не значи, че Гърция не си заслужава. Значи само едно — сравнението трябва да е по реалните условия, не по емоции и публикации във Facebook.

Морето, което не виждате в репортажите

Българското Черноморие отдавна не е само няколкото курорта, които всяко лято попадат в репортажите. Да се слага цялото крайбрежие под общ знаменател е толкова несправедливо, колкото да се твърди, че цяла Гърция е еднаква.

На север Албена остава предпочитана от семейства заради широката плажна ивица, зеленината и организацията. Само на няколко километра на юг Св. св. Константин и Елена предлага море, минерални извори и спокойна атмосфера, която привлича и български, и чужди туристи. Това са места, които инвестират в развитието си всяка година. И резултатите се виждат.

Южното Черноморие е още по-разнообразно. Созопол остава една от емблемите на българския туризъм — стар град, хилядолетна история, десетки ресторанти и един от най-силните летни нощни животи по крайбрежието. Места като CAVO Beach, Bamboo Beach, EXE Beach и Dirty Gradina всяко лято събират хиляди посетители с дневни партита, световноизвестни DJ-и и музикални събития. Созопол предлага по нещо за всеки — за семейства, за млади хора, за любителите на историята.

Само на няколко километра на юг е Лозенец — район, който се развива с различна философия. Без презастрояване. С повече зеленина и пространство. С акцент върху качеството.

Показателен пример е Oasis Resort Lozenets. Комплексът не разчита само на плажа си. През последните години инвестира последователно в инфраструктура, поддръжка, спортни съоръжения, озеленяване и в преживяването на гостите. В гастрономията привлече едни от най-разпознаваемите имена в българската кухня — Андре Токев, Таньо Шишков и Лео Бианки.

Това не е просто реклама. Това е инвестиция в продукта. Именно такива примери показват, че по българското Черноморие има курорти, които не чакат държавата да реши проблемите им. Инвестират. Развиват се. Борят се за всеки гост. За съжаление точно за тях се говори най-малко.

Кой носи отговорност

Разбира се, никой не твърди, че по нашето море няма проблеми. Има. Места с неоправдано високи цени. Лошо обслужване. Заведения, които не оправдават очакванията. Точно затова не е честно всички да са под общ знаменател.

Критиката е необходима — тя кара бизнеса да се развива. Но когато обявим цялото Черноморие за провал, не помагаме на никого. Най-малко на себе си.

И тук отново стигаме до държавата. Къде е националната стратегия за популяризиране на българския туризъм? Защо държавата инвестира толкова малко в рекламата на България като дестинация?

А някои въпроси парят повече от другите. Защо всяка година ремонтите по натоварените магистрали към морето започват точно през юни и юли — в разгара на сезона, когато хиляди туристи губят часове в задръствания, преди да са стигнали до почивката си? Случайност ли е това година след година, или зад повторението стои нещо повече — лошо управление, корупция, а защо не и интереси, на които им изнася българинът да обърне гръб на родното море? И кой печели, ако то наистина се превърне в провал — да не би двамата ни съседи и преки конкуренти, Гърция и Турция? Защо, господин министър, това се повтаря всяко лято?

Защо институциите реагират едва когато избухне поредният скандал? Защо министърът на туризма се появява след проблем, а не за да представи успехите на сектора?

Туризмът не е просто още един бизнес. Той е лице на държавата — първото впечатление, което България оставя у милиони хора. А когато сами го подценяваме, трудно можем да очакваме светът да ни оцени по-високо.

Въпросът вече не е дали Гърция е добра дестинация. Въпросът е дали България най-сетне ще започне да се отнася към собственото си Черноморие като към национално богатство.

Източник: blitz.bg