Нужно е ново тълкувателно решение на Конституционния съд
Конституцията и Изборния кодекс използват различни понятия за кандидатите за народни представители
Последните конституционни промени от края на 2023 г. ще се отразят непосредствено не само на служебното правителство, но и на отиващото си 49-то Народно събрание и на неговите членове - депутатите. На първо място, парламентът вече не се разпуска с президентски указ, а Народното събрание продължава да е в мандат, който ще бъде прекратен предсрочно (преди да са изтекли четири години, колкото е пълния мандат), защото президентът е насрочил „нови“ (предсрочни) избори в двумесечен срок. Така с полагането на клетвата на новоизбраните народни представители в 50-я парламент се прекратяват пълномощията на предишното, т.е. старото, 49-то Народно събрание (чл. 99, ал. 5, изм. и доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г.).
На второ място, след регистриране на листите в съответните районни комисии кандидатите за народни представители, които заемат държавна служба, прекъсват изпълнението й след регистрацията си (чл. 65, ал. 2 от Конституцията). Според Тълкувателно решение 16 от 1997 г. на Конституционния съд по к. д. 8/1997 г. (Обн., ДВ, бр. 106 от 14 ноември 1997 г., попр., бр. 108 от 1997 г.) „изразът „прекъсват изпълнението“ по смисъла на чл. 65, ал. 2 от Конституцията означава, че кандидатът за народен представител след регистрацията си запазва заеманата от него държавна служба, но не упражнява функциите ѝ. /Ако той не бъде избран за народен представител, ще продължи изпълнението им./“. В друго свое Тълкувателно решение 9 от 2001 г. по к. д. 9/2001 г. (Обн., ДВ, бр. 46 от 15 май 2001 г.) Конституционният съд изрично е тълкувал, че „разпоредбата на чл. 65, ал. 2 от Конституцията не се отнася за министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите“ в парламентарно формирано правителство (б. м.). Те са политически фигури, продължава Съдът, и органи на управление, които осъществяват вътрешната и външната политика на Република България. За да не остане страната без легитимно правителство, те могат да изпълняват функциите си и в случаите на регистрирането им за кандидати за народни представители.
Освен в Конституцията, уредба, относима към регистрираните действащи депутати, има и в действащото законодателство. Според чл. 161, ал. 1 от Изборния кодекс (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.) „кандидат, който е държавен или местен орган или заема служба в администрацията на държавен или местен орган, с изключение на кандидат за общински съветник, задължително ползва по свой избор неплатен служебен отпуск или платен годишен отпуск за времето от регистрацията до обявяване на резултатите от изборите“. Списъкът на лицата, които след регистрацията си като кандидати в съответния избор, не излизат в отпуск е формално разширен. Този извод може да бъде направен от ал. 5 на чл. 161 на ИК – „Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат за министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите, народните представители, президента и вицепрезидента на републиката. Техните пълномощия продължават и след регистрацията им като кандидати.“. (Макар и да няма спор, в чл. 161, ал. 6 на ИК е предвидено, че първата и петата алинея се прилагат и за кандидатите за членове на Европейския парламент от Република България, които заемат една от длъжностите по чл. 389 ИК (вж. чл. 389, т. 1, народен представител в национален парламент; т. 2. член на правителство на държава - членка на Европейския съюз).
Конституцията (чл. 65, ал. 2) и Изборния кодекс (чл. 161, ал. 5) използват различни понятия, които се отнасят до регистрираните кандидати за народни представители по време на предизборната кампания и до приключване на изборния ден. Конституцията говори за „прекъсване на изпълнението на държавна служба“, а Изборния кодекс - за „отпуск на кандидатите“ (използване по свой избор неплатен служебен отпуск или платен годишен отпуск за времето от регистрацията до обявяване на резултатите от изборите).
Категорично не сме изправени пред предсрочно прекратяване на индивидуален мандат на народен представител. Основания за предсрочно прекратяване на пълномощията на народен представител се съдържат и в чл. 65, ал. 1 от Конституцията (условия за избираемост на народен представител, б. м.), когато съответните основания са настъпили след избора.
Предсрочно прекратяване на пълномощията на народен представител може да се извърши единствено на основание, изрично посочено в Конституцията (в чл. 72, ал. 1, т. 1-4), като съответните разпоредби не могат да бъдат тълкувани разширително. В Тълкувателно решение 14 от 2013 г. по к. д. 17 от 2013 г. (Обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2014 г.) Конституционният съд казва, че „изброяването на основанията за предсрочно прекратяване на пълномощията на отделен народен представител, извършено от Конституцията, не е изчерпателно“. Винаги прекратяването на индивидуален мандат на депутат става с акт на Народното събрание или на Конституционния съд.
Прекъсването на изпълнението на държавната служба (в широкия смисъл на думата и по смисъла на решения на Конституционния съд, вж. напр. 4/1993 г., 5/1993 г., 8/1993 г., 10/2018 г.) не е нито прекратяване на индивидуален мандат на народен представител (ТРКС 16/1997 г.), нито е временно отстраняване от длъжност (РКС 2/2019 г.). И тук възниква въпроса какво би трябвало да означава „прекъсване“ на изпълнението на държавната служба „народен представител“ по смисъла на чл. 65, ал. 2 от Конституцията за регистрираните като кандидати депутати от действащото Народно събрание? Отговорите на този въпрос са поне два. Първият възможен отговор е, че „прекъсването“ на държавната служба се отнася за всички кандидати, които не са народни представители в действащия парламент. Разбира се, ще се стъпи на чл. 161, ал. 5 от ИК. Има обаче и друг прочит – регистрираните кандидати, които едновременно са и народни представители, да не могат да участват в дейността на Народното събрание ако се свикват извънредни заседания до изборния ден (аргумент от ТРКС 16/1997 г.).
Казано по друг начин - регистрираният кандидат за народен представител запазва заеманата от него държавна служба като депутат, но не упражнява функциите си като народен представител. Опасността в този случай е, че взетите решения ще бъдат със спорна легитимност. Изходите от това положение са: или ново Тълкувателно решение на Конституционния съд, което да надгради акта от 1993 г., или да се промени чл. 65, ал. 2 от Конституцията, или да се обяви за противоконституционна непрекъсваемостта на дейността на Народното събрание от конституционната юрисдикция (по конституционно дело 1/2024 г.). Но те са възможни в бъдеще. Дотогава – нито отпуск, нито прекъсване от регистрираните кандидати и действащи депутати ще видим на практика.
trud.bg
