Референдумът „Кръчма или сладкарница“

През 1947 г. по волята на трезвениците питейните заведения пускат кепенци

Всяка политическа партия е имала и има своите фамозни пиячи

Пряката демокрация пак превзе общественото пространство. Да има ли референдум за българския лев, е въпросът на деня. Тази седмица направих ретроспекция на плебисцитите в националната ни история. По липса на място пропуснах един, който е емблематичен за нашенските нрави.

През 1947 г. Шестото велико народно събрание гласува "Закон за намаляване броя на кръчмите и ограничаване пиянството". Той е демократичен, референдум ще реши колко чаши да надига българинът. Питейните заведения ще пускат кепенци по волята на консуматорите. Сред които са и самите народни водачи.

Всяка политическа партия е имала и има своите фамозни пиячи. Сред стамболовистите се откроява фигурата на Георги Живков. Председател на две обикновени и едно велико Народно събрание, бил е регент и министър на просветата. Очевидецът Добри Ганчев свидетелства:

"Георги Живков няколко години преди излизането си от министерството беше станал формен алкохолик. Подир обед идеше в министерството почти готов. Очи отъпели, кървясали, език с преплетена реч, краката тежки, едва се влачат."

Земеделците се славят със Стоян Омарчевски. И той като Георги Живков е бил просветен министър, многократно е избиран за народен представител. Христо Смирненски го нарича Стоян Бразилски Въздържателний. Заради екзотичната му командировка в Бразилия и усилията да спре алкохола.

Докато плава през океана, един вестник пуска слух, че се е удавил. "А в самия вестник се обясняваше, че слухът за удавянето на Омарчевски бил неточен: той наистина се е удавил, но не в океана, а в една бъчва вино", спомня си журналистът Христо Бръзицов.

Комунистите се гордеят с Георги Димитров. На 4 декември 1947 г. той е в същото Шесто велико събрание. Подписва се Димитровската конституция. Героят от Лайпциг е на половинка водка – опиянен от щастие, че основният закон носи неговото име.

"Георги Михайлов Димитров", провиква се секретарят. "Всички министри, членовете на бюрото и всички народни представители стават прави. Продължително бурно ръкопляскат. Многократни възгласи "Ура!", хроникират стенографите. Димитров се надига, олюлява се и се просва по очи пред масата с депутатския списък. Колеги от първите банки хукват да го спасяват. Един го вдига, друг му бърше с кърпичка морното чело, трети подава писалка да положи историческия подпис.

В името на святата истина трябва да признаем, че парламентът е обитаван и от заклети трезвеници. Александър Стамболийски е христоматиен пример. Неговият адаш проф. Александър Балабанов разказва за една среща от студентските им години. Стамболийски следвал философия в Хале, а Балабанов класическа филология в Лайпциг. Двамата били на маса с други нашенци да отбележат 25-годишния юбилей на Българското академическо дружество.

"Всички си заръчаха бира или вино за наздравици и тостове... Стамболийски си заръча лимонада! – документира Балабанов. – Това се видя на всички ни скандальозно. Тълкуваше се като хитрост. Ние да сме малко нашарени, а той с бистра вода и с мирна глава, та да ни се смее."

Конфузия плъзва по масата, горчилка влиза в питиетата. Обиден студент скача и изстрелва към въздържателя: "Ти не можеш да пиеш лимонада, когато ние цял ден пием вино и бира...Това е наш най-голям празник. Затова сме ви поканили."

Тодор Живков поздравявал съмишлениците с "Трезвей!" вместо със "Здравей!".

Мрази алкохола и Тодор Живков. Като ученик в Ботевградската гимназия той е активист в тамошното Въздържателно дружество. Вместо със "Здравей!", неговите членове се поздравявали с "Трезвей!". Съмишленикът Янко Марков разказва как Живков е спасявал тръгнали по наклонената плоскост:

"През 1927–1928 година бях в последния, тогава осми клас на гимназията и участвах в ръководството на Въздържателното дружество. На едно от заседанията се наложи да разгледаме поведението на двама членове на дружеството, които се бяха провинили – на сватбено тържество бяха се изкушили и пийнали греяна ракия, както твърдяха очевидците. Явно бе, че са нарушили основното си задължение за членство в дружеството и съгласно устава трябваше да бъдат изключени."

"Да ги изключим, това е най-лесното – скача от чина Живков, – да им помогнем е трудното. Наш дълг е да ги предпазим от увлечения и да ги спасим за движението. Както всички знаем, те са едни от най-добрите ученици. Предлагам да им дадем възможност да се поправят, да разберат, че са сбъркали и са виновни."

"Всички се спогледахме – хроникира Марков. – След кратко обсъждане на предложението на петокласника Тодор Живков единодушно решихме те да останат в редовете на дружеството, като си направят самокритика. Това трогна двамата другари. Разкаяха се и обещаха никога да не вкусят алкохолни напитки."

Тодор Живков също е велик депутат в Шестото велико събрание. Докато обсъждат референдума "Кръчма или сладкарница" широко отваря прозорците да проветри пленарната зала от алкохолните пари. В тази атмосфера на трезвеност депутатите гласуват с две ръце.

"За затваряне" и "Против затваряне" ще пише на бюлетините. "Един ден преди и в самия ден на допитването всички кръчми в населеното място трябва да бъдат затворени", постановява законът. Със замах е решен проблемът "избори-чашка", който ни мъчи още от времето на Данко Харсъзина.

При 60 на сто "за" кръчмите хлопват порти. Разрешава се само по една питиепродавница на 800 души. В селищата с над 30 000 жители 1000 клиенти ще се блъскат под един покрив. За глътка живителна течност!

В текста обаче е допуснато недоглеждане. "След допитването се затварят ония заведения, в които продажбата на спиртни питиета е основната търговска дейност, а на онези, в които тази продажба е странична и допълнителна дейност, се забранява продажбата на спиртни питиета", гласи алинея 1 на член 20.

Под клетва за трезвеност контрольори установяват, че съдържателите каращисват лимонадата с ракия. Завишен е алкохолният градус и на бозата. През 1952 г. алинеята е поправена с указ и сухият режим е затегнат

Автор: Росен Тахов

trud.bg